Няма как да не ви е направило впечатление – вчера, 4 април, премиерът Бойко Борисов се срещна със столичния кмет Йорданка Фандъкова и веднага след това излезе новината, че строежът "Златен век" в столичния квартал "Лозенец" на фирма "Артекс" спира. Официалното съобщение от Правителствена пресслужба беше озаглавено така: "Строителството на "Златен век" спира".
С други думи край, свършен факт. Решено – има проблем, няма проблем. Да де, но проблемът става по-голям!
Първо – когато се спира даден строеж, се издава заповед и има срок за обжалването ѝ. Ако тя бъде обжалвана, стига се до съд, а през това време няма никакво спиране на нищо, защото съдът трябва да се произнесе. Такава е практика и от личен опит съм я проследил, макар и в друг казус, за който ще стане дума по-долу. Сигурно може и да има някъде, в някой закон или наредба, нещо друго да пише, но то според "Артекс" и според Инициативен комитет "Лозенец" в един закон – Закона за устройство на територията (ЗУТ), има два различни текста, които разрешават строителството на "Златен век" и го забраняват!
Второ – хайде сега си представете когато Премиерът-Слънце каже нещо да се прави, какво става. Обикновено, ако е публично, тръгва да се прави – веднага, без дори да се обсъди може или не. Спира сега ДНС строежът, "Артекс" логично обжалва, съдът вижда, че не е спазена процедурата и какво – ами да, отново ще може да се строи!
Ето така хем се прави евтин пиар, хем се помага де факто не на тези, които протестират, а на тези с парите, че и се измиват ръце със съдебната система – тя е независима, аз нищо не мога да ѝ кажа! Всичко е законно!
А горчивата истина е, че в тази държава отговорните органи стават страшно безотговорни, когато срещу тях излезе една голяма купчина пари. Защото парите са влияние – на първо място, а не дори толкова предпоставка за директна корупция! Като имаш пари, всичко ти е позволено – това е мисленето на българските новобогаташи, нагушили се здраво през все още продължаващия ни мътен Преход! Точно както например и един друг строителен проект, скандален поне колкото от величината на "Златен век". За намеренията на НИКМИ да правят 43 или 44 етажа на ъгъла на бул. "България" и бул. "Петко Тодоров" става въпрос. Там нещата са по-назад, в зародиш – още няма одобрение на Подробен устройствен план, а има и дело на първа инстанция, че НИКМИ са получили имота чрез незаконна заменка. Заменка, одобрена от Столичния общински съвет и подписана от Бойко Борисов в качеството му на кмет на София! Дали е законно или не, ще стане ясно, въпросът е друг. Точно на това място има подземна река и това е много добре известно както на инвеститора, така и на отговорните власти. При евентуален строеж, основите ще трябва да са много, ама много дълбоки и ще стигат до реката. А какво се случва според елементарната физика, когато изкопаеш една много, ама много голяма дупка при наличие на вода? Просто – водата отива в дупката. И като отива там, какво прави – размества това-онова, земни маси да го наречем, които иначе не би разместила! А какво се случва, когато се разместят земни маси при блокове, строени с по-плитки основи, защото не са по 44 етажа? Е това, дай Боже, да не разберем на практика. Защото инвеститорът, който тръгна да сече дървета без разрешение в имота за бъдещия си небостъргач, ще спазва геоложки проучвания и хич и няма да си помисли да прави нещо друго с такива проучвания, бъдете сигурни!
Така че, г-н Борисов, вземете най-после да разберете – евтините пиар трикове не ловят вече, достатъчно дълго ви се нагледахме на номерата! Искаме държава, в която отговорната по закон институция да е отговорна и на практика. А това може да стане само ако няма политически натиск! Политиците са избрани, за да парират и наказват икономическия противообществен натиск. В България не е така – в България политиците се възползват от икономическите интереси за своя изгода. Имахте три мандата, г-н Борисов, да го промените. Лично аз не виждам да успявате – както предполагам и още много хора. Така че – стига! И да знаят и следващите – това е стандартът, а не просто смяната на един Борисов с друг, че даже и по-лош! По-малкото зло да върви по дяволите – искам добро!
Автор: Ивайло Ачев
