"Има много положителни неща, които видях по време на посещението си в България, но има и неща, които ме огорчават. Много ме огорчи в официалната реторика на представители на държавата (за Руско-турската освободителна война - бел. ред.) като наравно с Русия същата роля почти са изиграли Полша, Литва и Финландия".
Това каза на тръгване от България руският патриарх Кирил, като така на практика обобщи визитата си у нас по време на честванията на 140 години от Освобождението.
Ни най-малко няма да влизаме в исторически постановки и обяснения за участието на толкова много страни в театъра на бойните действия на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. А приносът на огромния брой въвлечени участници в по същество военен конфликт между две империи, е безспорен. Както е безспорно и храбро делото на българското опълчение.
Но защо дойде руският патриарх Кирил? За да намекне, че е "огорчен", че други народи са дали от себе си, за да я има днес на политическата сцена България? Или пък за да прогърми като топовен салют един абсолютно ненужен от негова страна коментар за това кой каква заслуга имал в Освободителната война? Дали Кирил не използва и възможност да уязви с посещението си българската държавност, която иначе го посрещна като скъп гост? Или за да вкара в излишни обяснения църквата ни, която засвидетелства почит към Негово Светейшество?
Защо, уважаеми всерусийски патриарх Кирил, ровите в костите на загиналите герои? Така ли търсите път към "братския български народ"?
Историята, уважаеми читатели, отдавна е дала своята тежка дума - поне що се касае до политическото освобождение на балканските народи и в частност на българския. И всякакви подмятания, изречени на дълбоко вкоренени в националната памет дати, наистина огорчават. Било то от непознаване на миналото, било то от стремеж към примитивни провокации.
И сега, в случая с думите на Кирил, българската държава трябва да изрази много ясна позиция, защото дължим това не на този или онзи високопоставен гост, дължим го на предците си.
Автор: Румен Скрински
