Епохата на т.нар борци, мутри или както искате ги наричайте в средата на 90-те години беше известна с това, че на никого не му пукаше за закона и правилото на по-силния се беше възцарило в пълната си сила. През последните няколко месеца с известни условности човек може да остане с впечатлението, че сме се върнали 20 години назад.
Жертвите са най-различни – компютърен специалист, началникът на кабинета на кмета на Пазарджик, бивш борец и т.н. Общото – във всички случаи е видно - става въпрос за професионално извършена "работа". А полицията – в лицето на министъра на вътрешните Веселин Вучков и неговият силно (не)желан партньор Светлозар Лазаров и различните шефове на РДВР-та, се явява и не знае какво да каже. А какво ли и да каже... Особено предвид факта, че всяко ново управление започва именно с дотегналия на всички сектор „Сигурност” и неговата „реформа” и назначаването на свои хора. В резултат – най-често се стига масово до сценария "Делян Пеевски начело на ДАНС".
Една от основните тези в реториката на това управление са реформите – в съдебната система, в БДЖ, в пенсионната система, във въздушното дело, в разпръскването на кемтрейлс над страната и... (*заспива*). За момента (отново) всички – независимо дали разбират или не, имат мнение, знаят, могат, но не искат... И се говори – по сутрешни блокове, по телевизии, по радиа, в интернет, във Facebook, в Twitter, в Космоса... Т.е – не се променя нищо.
Което е чудесно и изключително удобно за всеки, който иска да си разчисти сметки с някой(и), кой(и)то не му е(са) удобен(и). Защото МВР и всичките му прилежащи агенции от сектор „Сигурност” приличат все повече на любимия Москвич на село – стар, харчещ много и струващ все повече и повече за поддръжка, но „нашата кола”... с която са свързани толкова спомени – били те добри или лоши. Никой не си мисли, че примерно може да се съкрати от „гориво” или „ремонти”, защото това ще остави толкова много наши „приятели” „на сухо” – кеф ти чичкото, дето оправя ремъка и го заменя със също толкова стар, кеф ти съседа, дето работи заедно с бензинаджията и т.н.
Вероятно не всичко е толкова черно и бяло, както и вероятно не всичко е толкова критично. Особено след като си позволяваме да продължаваме да се лъжем едни-други и да „харчим пари за глупости”. Мислейки си през това време, че САЩ, Русия, ЕС, Папата и всички останали ни мразят.
Не, те не ни мразят, вероятно не ни и обичат. Най-малкото защото приличаме на малко дете, което например е станало вече на 5 годинки, а все още държи да си пъхне пръстчето в контакта. Съгласете се: В началото това е забавно, но след 999 999 999-я път започва да става досадно.
И затова, докато не накараме това „дете” да „порасне” и да се държи на положение, нищо няма да се промени. А труповете ще продължат да се трупат по улиците, докато всички ние плащаме по 1-1,2 млрд. лв. годишно за едно напълно неработещо МВР, неработещи служби и като цяло „държава”, в която изразът „Законът е врата в полето, през която минават само баламите” е издигнат до национален „лаф”.
