Тази година минахме без новогодишно приветствие от Доган, което той произнася уж пред ДПС, но се тиражира в медиите като събитие със стратегическо за страната значение.
Не че е болка за умиране - желаещите могат да видят миналогодишното и според нагласите си да изберат дали да се възторгнат или да се погнусят.
32 години субектите в българския политически живот търпят един голям компромис. На първо място, компромис с Конституцията, която забранява етнически партии. Само дето ДПС не се афишира като такава, нито пък някъде е дефинирано понятието "етническа партия".
Защото как е регистрирана една партия, няма никакво значение. Има значение какво прави. В случая - живее именно върху етнически вот, успешно комбиниран в последните години с очевидно необясним, като Велико Търново например. На никой търновец и през ум не му е минавало в последните 32 години, че ДПС ще се разположи точно там като пет пари в кесия.
Този срам за старопрестолния град обаче е резултат от поредица погрешни стъпки, от цял наниз компромиси и най-вече - от безскрупулното срастване на политика с корпоративни интереси, което ДПС въплъщава от самото си създаване. Та чак до днес, когато се явява първа политическа сила сред българите в Молдова!
И тъй като 32 години са една твърде дълга за разказване история, ще маркираме основните пунктове в нея, които отсъстват от медийните фанфари и другите музикални форми по повод годишнината.
Че ДПС е компромис е ясно. Въпросът е защо всички политически сили вече над три десетилетия приемат този компромис? Какво е общото между генезиса на тази партия и останалите "стари" политически сили?
На 4 януари 1990 г., когато се приема, че официално е създадено ДПС, просто се официализира идеята на част от тогавашните ДС шефове за партия на българските турци. На част, защото друга част е против и има редица свидетелства за това.
В първия устав на организацията е записано, че тя е правоприемник на нелегалното Национално-освободително движение за защита на правата на турците и мюсюлманите в България. Юнал Лютфи в свое интервю обявява, че това движение е създадено през 1986 г. като реакция срещу насилствената смяна на имената. Оглавява го Меди Доганов, съден за действия против държавата и излежавал присъда, която впоследствие му създава ореол на политически затворник.
Радетелите на тази теза обаче не обичат да се споменава, че нелегалното турско движение стои зад няколко терористични акта. Преди тях службите за сигурност регистрират саботажи, опожарявания, влакови инциденти - все в отговор на преименуването. На 9 март 1985 г. има три атентата, считани за дело на тази организация. При гара Буново е взривен вагон за майки с деца. Загиват 7 души, включително две деца, 9 са тежко ранени. Само половин час по-късно в Сливен е взривена бомба във фоайето на хотел "Сливен". Ранени са 23 души. В същия ден е осуетен опит за атентат на плажа на комплекс "Дружба" край Варна.
Ето тези щрихи са важни, защото ДПС многократно иска извинение за Възродителния процес, но за жертвите от атентатите тази организация и до ден-днешен не е дала сигнал, че ще даде извинение. Да, тази партия няма нищо общо с онази организация, освен гениалния си лидер, вече "почетен".
1990 е паметна година за България - демокрацията си пробива път, колкото и да се спори дали този път е прокаран от самите комунисти или от автентични демократи.
Как обаче Доган, пуснат от Старозагорския затвор, се явява в София и с чия помощ става политик е въпрос не за един, а за няколко милиона. Ето защо.
Лидерите на ДПС в първите му години, ръководили го над четвърт век, са все свързани с Държавна сигурност. Как точно комунистическите служби са решили да сложат свои хора начело на партия, наследник на терористична организация - историята мълчи. Защо - също мълчи. Факт е, че ДПС се разрасна успоредно с "Мултигруп".
Премиер по време на създаването е Димитър Попов, който в интервю обявява, че е получил справка от контраразузнаването, доказваща връзка между ДПС и Турция. Вътрешен министър тогава е Христо Данов. Справката е внесена и при президента Желю Желев, по-точно в Комисията по националната сигурност, ръководена от него.
Димитър Попов твърди, че регистрацията на Движението е извършена с благословията на Андрей Луканов. "По това време аз бях не само секретар на ЦИК, но и председател на Софийски градски съд, в чието фирмено отделение е направена тази регистрация. Знаех, че няколко дни преди срока за заявяване на участие в избори за ВНС това движение не бе регистрирано и обърнах внимание на тогавашния ръководител на фирменото отделение Илия Кокинов – да направи проверка – има ли то някаква етническа особеност, тъй като Конституцията забранява регистрирането на партии на религиозна и етническа основа… Един ден, когато се върнах от заседание на комисията, се оказа, че той е издал решение и че регистрацията е направена по нареждане "отгоре", от кабинета на Луканов. Луканов пред мен отрече да е издавал такова нареждане", разказва Димитър Попов. Той говори в предаването "Коритаров LIVE" по въпроса на 10 януари, 2007 година.
Редица знайни и незнайни бойци от тихия фронт в десетки интервюта твърдят, че за създаването е имало натиск и от Великобритания, и от САЩ. Във ВНС пък Комисията по национална сигурност и външна политика описва същото. Във вече разсекретен документ - Протокол от 20 август 1991, се твърди, че има натиск от Държавния департамент на САЩ за регистрирането на ДПС като партия.
Димитър Попов цитира писмо от тогавашния премиер на Турция Месут Йълмаз, с което също се е настоявало за регистрацията.
Позорно петно в българския обществено-политически живот е решението на Конституционния съд, което дава картбланш на ДПС - Решение № 4 от 21 април 1992. С него се отхвърля "искането на 93 народни представители от състава на Седмото велико народно събрание, към което са се присъединили и 53 народни представители от състава на 36-ото Народно събрание за обявяване противоконституционността на Движението за права и свободи на основание чл. 11, ал. 4 от Конституцията на Република България". Няколко от съдиите го подписват с особено мнение, но така или иначе то си свършва историческата роля.
ДПС извървява дълъг път. Минава през коалиция със СДС, след това - депесарски шут, който би трябвало да е урок за всеки коалиционен партньор. Уви, БСП не научава този урок и обявява ДПС за "стратегически партньор". Целувката на Станишев с Местан е също важен щрих, защото Тройната коалиция е рожба не толкова на политически, колкото на икономически интереси, възвърнали многократно инвестицията си в този проект.
Малко по-иначе стоят нещата електорално - който се е коалирал с ДПС, все е губил електорат. И СДС, и НДСВ, и БСП.
Един от бившите фаворити на Доган и бивш председател на партията - Лютфи Местан, открито заявява след своето напускане какво всъщност е ДПС. "Още в зародиша си тази партия, вън от заблудата, в която бяха въведени стотици хиляди избиратели, е била замислена точно като корупционно-корпоративен субект, чрез който да се контролират политическите процеси в страната от страна на Кремъл и от структурите на бившата комунистическа държава", казва той пред "Дойче Веле". Няма причина да не му вярваме.
Десетилетия наред ДПС се самоопределя като балансьор в българския политически живот. Но малко по-особен балансьор, който според признанието на Доган в лидерските му години "разпределя порциите". Това, разбира се, остава незабелязано от българската прокуратура. Както и цялостната икономическа активност на Доган, на обкръжението му, на близките му приятели - бизнесмени, на управленците, държащи чадъра над тази по де факто определение корпорация. В годините имахме честта да видим Доган и в ролята на хидроинженер, но това далеч не е единствената роля, от която е смъкнал милионен хонорар. За останалите прокуратурата е глуха, а Темида - наистина сляпа.
Десетина националистически формации все обещаваха, че ще преборят ДПС, ще отстранят Доган от икономическите лостове, ще отстояват българския национален интерес. Вече никой не им вярва, защото бизнесът, който ги финансира, има ясно проследими връзки със Сараите. За съжаление, голяма част от така наречените патриоти похапнаха бял хляб най-вече заради своята анти-ДПС реторика, останала поредното бла-бла. В много случаи - даже комично.
Борисов също се яви на бял кон като човека, който ще махне ДПС от реалната власт. Съдейки по процъфтяващия по негово време бизнес на Пеевски, по все така глухата прокуратура и сляпата Темида, това също е било нещо привидно. Нещо, което да заблуди избирателя, че Борисов няма нищо общо със Сараите.
Така стигаме и до самите Сараи. Неведнъж на аудиторията са поднасяни атракции като събарянето и възстановяването на барбекюто в тях. После дойде ред на акцията в Росенец, от която реалният ефект беше най-вече публичността на още едно Доганово царство.
Генезисът на една партия е важен, защото той определя нейното развитие. Но историята обича да си прави шеги, включително и геополитически. Сега Доган и Пеевски са персона нон грата в Турция. "Братята американци" пък удариха силно по корупционните схеми чрез санкции по глобалния закон "Магнитски" и за никого не е тайна колко отблизо гледат успелия млад мъж. Той пък от своя страна взе да ходи редовно в парламента, защото имунитет лозе пази.
В последно време има индикации, че кръг около Мехмед Дикме готви нов проект, вероятно с амбицията да замени ДПС на политическата сцена. Подобна идея обаче едва ли ще срещне подкрепа от Турция след покъртителното признание на Карадайъ за родината му.
За срам на няколко поколения български политици, един философ от Дръндар направи себе си и близкото си обкръжение баснословно богати на фона на бедните си избиратели. И кефлийското му настроение, и корпоративната му партия е крайно време да минат в историята.
Автор: Евелина Гечева
