Facebook изтри всички страници на Мартин Карбовски, свързани със сайта му Lentata. Карбовски нарече свалянето бото-фашизъм и цензура, а малко по-късно и последният му профил, с който съобщи за станалото, изчезна също. Подозренията са, че всичко това става заради определени текстове, свързани със ЛГБT общностите, например ето този. Не се знае дали просто страниците са свалени заради определени натрупвания на докладване, които щом веднъж минат зададен лимит, автоматично падат, или става дума за човешка намеса, тъй като Facebook работи и на двата принципа. Експерти по социалните мрежи твърдят, че всъщност най-вероятно е второто - в мрежата работят стотици хора, които проверяват не само автоматично, но и ръчно определено съдържание и решават дали да го свалят.
Нека кажа: добре е да помислим върху това. Дали наистина е цензура и дали "вратата на свободата, която се беше отворила през 90'те, сега се затваря със зловещо скърцане" - това са негови думи.
Тук не става дума само за това какво Карбовски говори. Става дума за "Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш". Нали демокрацията беше сблъсък на мнения, в пещта на който сблъсък се изковават определени политики. И какво е слово на омразата, някой може ли да каже - с абсолютна, желязна сигурност. Има например категорично слово на омразата. Има и такова, което използва афекта като похват. Както бе казал един: ако искаш да кажеш истината, поемаш риска да обидиш някого.
Между другото Карбовски накрая на текста си, колкото и да е спорен и далеч не от най-добрите му, се извинява. Вече не можеш да се извиняваш обаче. Това е твърде наивен човешки акт, остарял и детински; ти си само юридически субект и нищо повече от юридически субект.
На всичкото отгоре - и това е най-важното ми съображение - има някаква притеснителна лекота, с което нещо се определя като хейтспийч. Писането е сложно нещо: това, което казваш далеч невинаги е онова, което на пръв поглед казваш. Непремереността в повечето текстовете на Карбовски е много повече хипербола, техника, фигура на речта. Може ли Facebook да прецени какво е хипербола? Както алгоритъмът, така и човешкият ресурс там; сигурно ли е, че тези неща наистина могат да се преценят? Подозирам, че целият механизъм за премахване на съдържание касае пет-шест общи положения, които инструктирано се прилагат на килограм и с големия сатър.
Всичко, което Карбовски вероятно иска да каже, е че да говорим за подобна адженда у нас е черешката на тортата, а ние нямаме торта - такава би могла да е неговата логика, която никой не е длъжен да споделя и много често може да мисли обратното - че това е основата, върху която се гради всичко останало. Но е добре най-малкото да има дебат.
Не зная дали Карбовски е прав или не: но може би има право да го каже. Той въобще, струва ми се, няма проблем с техните искания. Има проблем с приоритизацията им в социален контекст. И впрочем правеше чудесни предавания, които никой друг не направи - например за Ивo, който смени пола си. Те бяха балансирани, внимателни, чувствителни, интересни. Гледайте това предаване - то e по-хубаво, по-полезно и по-смислено от всички схематични юридически усилия на новите цензори да инфилтрират определени модели. Защото вече никой не говори за тези хора лично; те отдавна изгубиха личните си истории, личната си драма, личната си болка, а и личната си радост; нещата се превърнаха много повече в знамена, етикети, адженди, общи знаметали, политически окрупнена картина; неми лица без истории, в които като във восък потъват само едри щрихи и фрази; потъват раздразнени съдебни искове, почти окултна фиксация да не се каже случайно нещо лошо срещу тях, прес-клипинг, който следи кой точно и кога какво е рекъл.
A сега, докладвайте.
Автор: Райко Байчев