Избягалият от затвора и вече покоен рецидивист Владимир Пелов успя да се укрие от полицията, пускайки си брада. Този случай показа съвсем нагледно как работят българските институции. А има и много други подобни примери, пише Полина Паунова за "Дойче Веле България".
Брада, шапка и суитшърт - тази “маскировка” на избягалия от затвора Владимир Пелов, който бе застрелян от свой познат в центъра на родния си Ботевград, се оказа непосилна за разгадаване. Именно тези атрибути - най-обикновени дрехи плюс естественото окосмяване на лицето - очевидно са направили беглеца неоткриваем за МВР. Междувременно бе съобщено, че ден по-рано полицията е провела масирана акция за издирването на Пелов, тъй като се е знаело, че от около месец се намира в родния си град. В крайна сметка от цялата история стана ясно, че и кметът на града, и органите на реда са “силно изненадани” и “учудени” от случилото се.
Рецидивистът създаде пореден комичен прецедент, след като при бягството му стана ясно, че плановете му да избяга са били известни на МВР година назад, но очевидно нищо не е било сторено за осуетяването им. Ситуацията изумително прилича на последните събития: в МВР са били наясно, че Пелов се намира в Ботевград, но ето какъв е крайният резултат - избягалият от затвора рецидивист бе убит в центъра на града от мъж, с когото имал неуредени сметки.
И още нещо: през цялото време, докато Пелов и неговият съучастник в бягството бяха на свобода (вторият все още е), вътрешният министър Валентин Радев периодично оповестяваше пред медиите, че ведомството му неуморно търси бандитите. Какво точно означава това - остава неясно. Особено при резултатите, които виждаме.
И още примери
Напълно неясни остават действията на МВР и по казуса, в който цяла смяна гранични полицаи, охраняващи държавната граница на Летище София, напуснаха постовете си, в резултат от което пасажерите на един полет бяха пропуснати в страната без елементарна проверка. Неяснотата идва не от друго, а от факта, че повече от два месеца по-късно наказани по случая няма. Обясненията на министъра гласят, че трябвало всеки момент да се вземе решение, тъй като резултатът от първата проверка бил върнат за нова проверка…
Подобно поведение е присъщо не само на вътрешното министерство - то далеч не е единствената институция в България, която извършва странни действия. В последните месеци Върховната административна прокуратура, съвместно с МВР и с регионалното министерство, се заеха с уникална по рода си проверка не на друго, а на пешеходните пътеки в страната. Основният видим резултат от инициативата бе, че от пътищата изчезнаха всички шарени "зебри". Но нито една от ангажираните институции не сметна за необходимо да обясни какъв реален ефект имаше от този резултат.
Наскоро Министерството на земеделието извърши “проверка” по казуса с птиците, избити от Българската агенция за безопасност на храните, и постанови, че нарушения няма. Резултатът бе оповестен с половин уста, след като самите експерти на БАБХ признаха, че са нарушили два закона при умъртвяването на животните. Оказа се освен това, че са действали в нарушение на съдебно решение. Ресорното министерство обаче не вижда проблем.
Тук дори няма нужда да бъдат изброявани десетките обявявани одити на държавни институции, които се превръщат в тема след някой гаф. Темата се експлоатира известно време, след което случаят потъва в забрава. В забрава потъват и одитите, и проверките, и резултатите от тях, които често или не констатират нищо, или дори и да установяват някаква нередност, не водят до последствия.
Всъщност, целият административен апарат на България работи по инерция. Ако изобщо е уместно да се използва думата “работи”. Повечето служби просто маркират дейност, работата им изглежда хаотична, изводите им - непрецизни, а оправданията - комични. Като в случая с брадата на Владимир Пелов.
Ако дадена институция започне да развива дейност, рано или късно публиката остава с впечатлението, че зад инициативността се крие не съвестно изпълнение на задълженията, а по-скоро “нареждане” да се напакости на някого. Така изглеждаше и случаят с умъртвените от БАБХ птици, за който неправителственият сектор подозира, че замисълът е бил да се навреди на софийския зоопарк, защитил именно от БАБХ лъвчетата Терез и Масуд.
Прогниване
Затова и вместо да насочи поглед към Делян Пеевски, прокуратурата проверява пешеходните пътеки. Затова и вместо да предотврати показно убийство, МВР се оправдава, че рецидивистът бил неузнаваем, понеже си пуснал брада. Затова и вместо да бъде спряно бягството му от затвора, институциите се чудят как да се похвалят, че са знаели цяла година за плановете му.
Така човек остава с впечатлението, че контролните органи на практика не работят. Регулаторите пък работят, но основно с цел да потулват едно или друго угодно на властта явление. (Справка: по-голямата част от медийните сделки в България.) Видимите резултати от всичко това са нелепи обяснения като в казуса „Пелов" или пък куриозни случаи като този с безпрепятствено влизащите в България пътници.
В крайна сметка обаче тези ситуации са комични само на повърхността. Под нея са неприятните истини, които цивилизованият свят ясно разчита. А именно - става дума за корупция. Ето защо България е под европейски мониторинг, не е в Шенген, а еврото е само блян.
Така се стига до момента, в който започваме да си мислим, че цялата държава е пуснала брада, всички са напълно неузнаваеми, а действителността е маскирана като затворник-беглец. Представители на управляващото мнозинство “рутят” долара от Москва, докато останалите им колеги рестартират АЕЦ “Белене”. Социалистите пък, които се представят за алтернатива на управлението, се превърнаха в негов темел. А за всичко това разказват медиите на Пеевски, който се оказа безпрепятствено проверен и от новата комисия “Антикорупция”.
Ключът към разгадаването на всички тези събития е в разкриването на обвързаностите между политическите фигури. Но нито МВР, нито прокуратурата имат време за тази работа, защото едните търсят цял месец в Ботевград избягал затворник, а другите са заети с важни дела като проверката на пешеходните пътеки.
