По традиция в края на всяка политическа година се прави анализ на отминалите събития, а в началото на следващата – прогнози за това, което предстои. И после не е трудно да се провери кое от предсказаното се е случило, и кое не. Например всеки може да се убеди, че прогнозите, публикувани в нашия вестник, са едни от най-точните. И така - какво ни очаква през новата политическа 2013 година?
Ще отбележим преди всичко, че през следващите 9 години ни предстои истински изборен маратон от 9 национални избора и един национален референдум. През 2013-а ще се произведат референдум и парламентарни избори, през 2014 – европейски избори (избори за членове на Европейския парламент от Република България), през 2015-а – местни избори (избори за общински съветници и кметове на общини и кметства), през 2016-а – избори за президент и вицепрезидент на републиката, и през 2017-а – парламентарни избори (ако няма предсрочни такива). През 2018 г. ще си починем за малко от избори, но през 2019-а ще има и местни, и европейски избори. През 2020-а отново почиваме, а през 2021-ва ни чакат парламентарни и президентски избори.
Като вземем предвид, че местните избори сигурно, а президентските почти сигурно
ще бъдат в два тура
излиза, че за 9 години ще се разходим до урните цели 14 пъти. Не е малко - по един път и половина годишно. Но с демокрацията е така. Освен че е скъпо упражнение, тя изисква определени усилия от страна на гражданите.
Да започнем с националния референдум на 27 януари тази година. И преди е имало неудачни политически изпълнения на национално ниво, но този референдум спокойно може да се пребори за жълтата фланелка за глупост. Защо – ще видим след малко. Нека първо проследим историята на българските национални референдуми. Първият е
през 1922 г. по време на управлението
на БЗНС
начело с Александър Стамболийски. Въпросът е бил дали да бъдат съдени виновниците за националните катастрофи (три загубени войни) през 1913-1918 г. Според организаторите на референдума това са членовете на кабинетите на Иван Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов. Както може да се очаква, отговорът е „да” в 74,3% от действителните бюлетини. Можем само да гадаем какъв би бил резултатът, ако подобен референдум се произведе днес.
Следващият референдум е през 1946 г. и въпросът е дали България да стане република. Според официалните данни резултатът е „да” в 95,6% от действителните бюлетини. Този резултат се оспорва от мнозина. Факт е също, че референдумът се произвежда
в условията на чужда окупация
През 1971 г. се произвежда референдум за приемане на нова конституция, наречена „живковска”. Забележителна подробност е, че по време на предварителния дебат група студенти от Варна предлагат текст, според който ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. Този именно текст е записан в член 1 на въпросната конституция. Но циркът с ръководната роля продължава. Съветското ръководство с радост приема този прогресивен подход и включва аналогичен текст в конституцията на Съветския съюз, приета през 1977 г. Естествено, тук ръководната роля вече е на КПСС. Така освен кирилицата, която сме дали на Русия, ние имаме принос и в нормативното устройство на първата в света държава на работниците и селяните.
След тези любопитни подробности нека се върнем към четвъртия в новата ни история национален референдум, който ще бъде провал по всички линии. Първо, дори посмъртно на зимния референдум след 3 седмици няма да гласуват 4 345 500 български граждани. Няма да гласуват и 3 милиона, а около 2 милиона и половина, че и по-малко. Така напразно
ще потрошим
едни 15 милиона лева
Хубавото все пак е, че голяма част от тези пари ще отидат за заплати на членовете на избирателните комисии. Разбира се, гласувалите ще са над 20% от имащите право на глас, така че въпросът ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание. Но той може да бъде внесен и от всеки от 240-те действащи в момента депутати.
Второ, отговора на референдума го знаем: около 2/3 от действителните бюлетини ще бъдат „за” изграждането на нова ядрена централа. Но това, както видяхме, е без значение. Трето и също много забавно. Да предположим, че невъзможното се случи и до урните се разходи необходимото множество от избиратели, примерно 4 346 000. И нека отговорът в повечето бюлетини е „да”. Какво следва от това? Ами нищо не следва. Централа ще се строи, ако и когато има пари. Тя впрочем ще се строи при тези условия независимо от какъвто и да е референдум. Ето защо референдумът заслужава жълта фланелка за глупост. То и няма как да е другояче, като си спомним кой и защо го инициира.
Връх на политическата 2013 година ще бъдат изборите за 42-рото народно събрание. Ако не се променят някои калпави разпоредби в конституцията, които предвиждат до 50-месечен парламентарен цикъл вместо естествения 48-месечен,
изборите ще са
на 7 юли или на 1 септември
И двете дати са неудобни. В първия случай много хора вече са на почивка, а във втория мнозина не са се завърнали още от там. Тук трябва да напомним, че вече е преустановена практиката да се издават удостоверения за гласуване на друго място на всеки, който пожелае. Така че е добре хората отрано да планират почивката си, ако искат непременно да гласуват за любимата си партия.
Вече се знаят 4 от бъдещите формации в парламента: „големите” партии ГЕРБ и БСП и „малките” партии ДПС и Движение „България на гражданите”. При това големите са с очакване да получат 20-25% от действителните гласове, а малките – от 6 до 8%. В тези прогнози обаче не се отчитат гласовете от чужбина. С тези гласове подкрепата за ДПС ще надхвърли 10% от вота. Според някои анализатори влизането в парламента на ДБГ още не е съвсем сигурно. На този етап обаче аз бих заложил на един резултат за ДБГ от над 5%.
Интригата следователно е кои други малки формации имат шанс за парламента. Има три политически ниши с такъв потенциал. Първата е нишата на традиционната десница, за място в която се борят СДС и Синята коалиция. СДС ще участва самостоятелно със заявка да бъде партньор на ГЕРБ в едно бъдещо управление формат Европейска народна партия. На свой ред Синята коалиция е всъщност ДСБ-плюс. Плюсът са три виртуални партийки и някои бивши членове на СДС, които са или изключени, или пък скоро ще бъдат. Но няма как и СДС, и Синята коалиция едновременно да прескочат бариерата. Предполагам, че
СДС ще оспорва името на
Синята коалиция
Тази коалиция обаче е 5-партийна и СДС формално е само една пета от нея. Предстои следователно ЦИК да (не) регистрира Синя коалиция. И в двата случая ще има обжалване на решението на ЦИК пред Върховния административен съд и там нещата отиват в ръцете на съдия Георги Колев.
В редица подобни случаи в миналото се е стигало до политически целесъобразни решения, които са били на ръба на закона. Че даже и отвъд. Иска ми се да вярвам, че след започналите реформи на съдебната система ВАС ще се окаже на необходимата висота. И не само в този случай. Не е трудно да се предскаже, че много от решенията на ЦИК във връзка с парламентарните избори ще бъдат обжалвани пред ВАС.
Втората ниша е националистическата. Там за място ще се борят ожесточено хората около „Атака” и ВМРО (т.е. хората на Волен Сидеров и Красимир Каракачанов), от една страна, и хората около ГОРД на Слави Бинев. Аз лично бих заложил на първата група, чийто потенциал сумарно е над 4% от вота. Третата ниша е корпоративната и за нея претендира сериозно само групата около Яне Янев и Веселин Марешки. Тук трябва да се припомни, че през 2009 г. корпоративната ниша се спечели главно от партията ЛИДЕР на Кънчо Филипов (а всъщност на Христо Ковачки), която взе 3,3% от действителния вот и за малко щеше да вкара 10 депутати в 41-вото народно събрание.
Така бъдещият парламент се очертава в състав
от 4 до 7 партии, като вероятният брой е 6
Рекордът впрочем беше постигнат през 2005 г., когато освен тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) в парламента влязоха „Атака” и цели три десни формации. Които обаче имаха общо едва 50 депутати.
След като е ясно, че абсолютно мнозинство няма да имат нито ГЕРБ, нито БСП+ДПС, се изправяме пред три хипотези. Първата е следизборна коалиция около единия от тези два блока. Втората е правителство на малцинството пак на един от тези два блока с подкрепа на ДБГ и на една-две от другите малки партии. Третата е политическа криза и нови избори. Именно тази трета хипотеза е най-лошият вариант за България.
И така - каква ще бъде политическата 2013 година? Каквато дойде, или каквато сами я направим с мисъл и разум? Време е да разберем, че само във втория случай имаме право да се смятаме за граждани на една съвременна европейска държава.
проф. Михаил Константинов, Монитор
