Около 2000 души са били убити, а цели квартали са били подложени на унищожение в Югоизточна Турция за период от 18 месеца. В това време турските правителствени сили за сигурност са провеждали специални операции в региона. Информацията оповести в края на миналата седмица ООН. В доклад на организацията за периода от юли 2015 г. до декември 2016 г. се посочва, че близо 500 000 души, предимно кюрди, са били разселени, а сателитни снимки показват „разрушения от големи мащаби".
Нещо повече, в анализа на ООН се говори за отвличания, изтезания, посегателства върху мирни жители, ограничаване на достъпа до жизненоважни ресурси като храна и вода, унищожаване н културни ценности и други сериозни нарушения на правата на човека.
Реакцията на Анкара
Очаквано, турското външно министерство отхвърли твърденията в доклада на ООН, като Анкара наблегна на "постиженията" си в борбата с тероризма особено след опита за преврат от 15 юли 2016 г., чието организиране се приписва на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен. Според Турция твърденията, че се нарушават човешките права в югоизточната част на страната идват от злонамерени кръгове.
От кога гори конфликтът?
Кюрдската работническа партия (ПКК) воюва с официалните власти на Турция от 1984 г. САЩ, Европейският съюз и НАТО са обявили ПКК за етническа сепаратистка организация, която чрез насилие се стреми да създаде независима кюрдска държава в районите на Югоизточна Турция, Сирия, Иран и Ирак. В действителност етногеографският център на т. нар. Кюрдистан е локализиран точно между териториите на тези държави, където мирното кюрдско население е съхранило своите самобитни черти, език и автентични културни белези.
По-различни оценки днес кюрдите наброяват между 29 и над 40 млн. души, като само в Турция живеят между 14 и 20 млн., като те са и най-голямата малцинствена група в страната. Те са и малцинството срещу което се водят най-ожесточени битки. Кюрдите са и най-многобройното население в света без държава.
Поглеждайки назад към историята трябва да кажем, че между 1925 г. и 1938 г. избухват няколко въстания, които са потушени от властите. Тогава повече от 1 000 000 кюрди са били депортирани насилствено. До 1946 г. са били забранени езикът, фолклорът и имената на кюрдското малцинство.
По време на въстанията голям брой села, в които живеело предимно мирно население, са били сравнени със земята. От 1984 г. до днешно време турските власти са в непрекъснат конфликт с ПКК, от който страдат най-силно мирните кюрди. Те са принудени да дават нови и нови жертви в една безсмислена война за демонстрация на надмощие.
Кюрдите са само симптом
Поводът да се говори за нарушаването на човешките права в южната ни съседка от страна на ООН по отношение на кюрдите е всъщност поредният от примерите, който хвърля светлина върху крайно влошения демократичен процес в Турция.
Поведението на Анкара към международни дипломати, неправителствени организации и гражданите на самата държава е повече от притеснително, непредсказуемо и неконтролируемо. След неуспешния опит за преврат от миналата година още по-изострено е напрежението към инакомислещите, а възможността на свободно изразяване е сведена до минимум. И така въпросът може би вече е не какво направи Ердоган с кюрдите, а какво направи с гражданите си?!
Автор: Румен Скрински
