В качеството си на избиратели българите в чужбина винаги са били недолюбвани от властта в България. Какви ли не действия и бездействия е предприемала през годините, за да ограничи по един или друг начин възможностите им да гласуват и да ги откаже от участие в изборите.
Българите по света и протестите в България
Миналата година ясно се видя защо. Хиляди българи, живеещи, учещи, работещи зад граница, се бяха прибрали у дома заради пандемията и през летните месеци се превърнаха в една от най-многобройните, активни, креативни, смислени и непримирими групи сред протестиращите срещу властта. Много от онези, които не успяха да си дойдат, организираха шумни протести в десетки страни, които направиха проблемите в България още по-видими в целия свят.
Вероятно защото имат възможността да сравняват, да усетят различна действителност, да видят друго отношение към управлението на държавата, към политиката, законността, конфликта на интереси, корупцията и другите прегрешения на властта, те са сред онази част от българското общество, която е най-критична към крадливостта, простащината и некадърността на властта.
Но точно тези хора, или поне по-голямата част от тях, най-вероятно изобщо няма да могат да упражнят правото си на глас на предстоящите парламентарни избори. Едната причина за това са противоепидемичните мерки навсякъде по света, заради които и самото откриване на изборни секции, и придвижването на нашите сънародници до тях ще бъде не просто по-проблематично от друг път, но и дори невъзможно. Втората причина е, че управляващите в България не пожелаха да направят нищо за преодоляването на този проблем.
Фалшиви аргументи
Някои се опитват да изкарат, че осигуряването на правото на глас на българите в чужбина е „задача без решение” и "невъзможност за упражняване на определено право". Тоест, който иска да гласува, да хване самолета и да си дойде в България. Но не е така, защото имаше какво да се направи. Дори да оставим настрана електронното дистанционно гласуване, което очевидно е прекалено сложно за допотопните български реалности, остава далеч по-простото за регламентиране и организиране гласуване по пощата. Но не пожелаха да го въведат, като си измислиха куп лъжливи и лицемерни аргументи за това.
Нарекоха го „екзотично решение”. То обаче работи безпроблемно от десетилетия в много страни. Не гарантирало тайната на вота, щяло да увеличи купуването на гласове, казват точно партиите, които от години не правят нищо срещу тези злоупотреби, защото стоят зад тях. Щяло да подкопае доверието в изборния процес. Точно обратното. Доверието и без това е достатъчно подкопано и подкопавано от същите тези партии. Включително заради системния им отказ от промени - например за прочистване на избирателните списъци от „мъртвите души”. Нямало време, промени не се правят в последния момент преди изборите, казват те. Гласуването по пощата обаче се предлага от години. Тъй че през октомври, ноември и декември, когато беше ясно, че ще имаме избори в условия на пандемия, време имаше предостатъчно. Само че никой не си мръдна пръста. При нас за разумните неща времето никога не стига.
Истинската причина
Защо е така? По традиция част от причините са мързелът, страхът от новото, некадърността. В случая обаче основната причина е друга.
Фактът, че българите в чужбина на практика няма да могат да гласуват, всъщност изцяло устройва властта. Напълно съзнателно и организирано тя ги елиминира и отнема конституционното им право. Това в края на краищата е нейното отмъщение за тяхната критичност и за участието им в протестите.
Автор: Ясен Бояджиев, Дойче веле
