Деветокласниците от училище “Лина Моргенщерн” влизат в час по история. Учителят им Карл Биркнер включва електронната дъска. Днешният урок е за идването на нацистите на власт в Германия през 1933 година.
“Каква е разликата между завземане на властта и предаване на властта?”, пита Биркнер. Много ученици вдигат ръка. “Завземането е, когато властта се взима насилствено”, казва една ученичка. “А предаването е, когато хората са избрали”, добавя друга. “Много просто”, обажда се трето момче отзад, “едното е диктатура, другото - демокрация”. Мнозина кимат в знак на съгласие.
Как се обосновават аргументи
Още: Германия се отказа от целта на НАТО за годишния бюджет за отбрана
При работата по подобни сложни теми, свързани с нацисткия режим, Карл Биркнер използва по-диференцирани методи, така че учениците да се упражняват да дават обосновани аргументи. Подобно умение е ключово за целия им по-нататъшен живот.
Учителят разделя класа на три групи. Едната търси аргументи в подкрепа на тезата, че Хитлер е завзел властта насилствено, а другата - аргументи, които застъпват становището, че е дошъл на власт по законен път. Третата група е в ролята на неутрален съдник, която преценява коя от двата вида аргументации е била по-убедителна. Всички задачи се решават за определено време, а ако учениците имат непознати термини или съкращения, те имат право да ползват телефоните си.
Знаят ли учениците в Германия достатъчно за нацизма?
“Ако не бяха часовете по история, нямаше да знам нищо за това какво се е случило тогава. И родителите ми не знаят много по темата”, казва ученичка от класа. “С миналото е свързано бъдещето, историята влияе на настоящето”, допълва неин съученик.
Още: Германия легализира марихуаната с цел развлечение
Нивото на познанията по история е твърде различно, казва Карл Биркнер. “Адолф Хитлер е познат, както и националсоциализмът като термин. Някои имат отделни знания и за Холокоста, но не и систематични”, споделя учителят. “Ние сме училище с различни по произход ученици, които представят пъстротата на населението в Берлин-Кройцберг. Това означава, че имаме много ученици, които наскоро са пристигнали в Германия или са родени тук, но родителите им са мигранти. Имаме както деца от заможни семейства, така и други, които се нуждаят от финансова подкрепа от властите. Разнообразието е голямо. Мисля, че в повечето случаи не произходът е решаващ, а семейството: Говори ли се вкъщи за история и политика? И ако да - как? Помага ли се на децата извън училище или не? Това е решаващият фактор, а не факторите миграция и доходи.”
“Трябва да има повече учебни часове за такива теми”
Едното от най-големите предизвикателства е, че няма достатъчно време за подобни комплексни теми, казва Карл Биркнер. “Всеки път, когато се опитвам да раздробя този материал така, че да бъде разбран, изпитвам и притеснения – защото материалът не бива да става повърхностен. Според мен трябва да има повече учебни часове за такива теми в областта на историята, политиката и обществото.”
Времето за събиране на аргументи по време на часа по история междувременно е отминало. Резултатите се представят пред класа. Учителят чертае линия на дъската. От едната ѝ страна пише “завземане на властта”, от другата - “придобиване на властта”. Всеки ученик трябва да постави чертичка на съответното място, с която да покаже как гледа на събитията от 1933 година, след като се е запознал с аргументите на двете страни.
Още: Глас от Бундеслигата: Върнете Тони Кроос в националния отбор на Германия
Целта в крайна сметка е учениците да бъдат насърчавани да участват в оспорвани дискусии по политически и исторически въпроси, както и да развиват осведоменост по актуални проблеми.
Източник: Дойче веле
Украинските евреи отвърнаха на Путин: Зеленски е герой
Злато и бижута: къде е нацисткото съкровище от Омерен
Как нацистите умъртвяваха "непълноценни" хора
