Много хора са ядосани от настоящия парламент и неспособността му да създаде управляващо мнозинство. Не по-малко се опасяват, че и следващото Народно събрание може да е също толкова раздробено и непродуктивно. Демокрацията обаче е процес на научаване - с всеки изминал цикъл нещо, което е важно за колективния разум, се изяснява и задачата не е толкова да се търси виновният за провалите, а да се формулира позитивното, което се е натрупало. А и в една и съща демократична река два пъти не може да се влезе - всичко тече и крайбрежните пейзажи, флората и фауната на реката се променят.
Та какво е позитивното от третото за тази година НС? Това събрание лесно може да се сведе до циркаджилъците и детинското желание на ИТН да се наложи над другите и да управлява самостоятелно само с 65 депутати. Ако беше само това, позитивите наистина биха били миниатюрни или дори несъществуващи. Но има все пак и други неща, които се изясниха и трябва да бъдат описани като донякъде ценно наследство на 46-ия български парламент.
Кратък списък на ценните неща
1. ИТН проговориха. Досега те пазиха мълчание по ключови въпроси и не участваха в медийни изяви в телевизии и радиа. Слави Трифонов също даде интервюта, включително по БНТ, когато стана ясно, че парламентарната му група няма да успее да реализира мандата си за съставяне на правителство. Като цяло ИТН вече е поне частично демистифицирана - повечето хора видяха какво могат, как мислят, как се аргументират нейните депутати. Това самó по себе си е напредък, защото допреди 46-ия парламент ИТН бяха една енигма - всеки можеше да види в тях каквото си поиска. Сега вече е ясно, че от тях космонавти за колективна мисия няма да излязат;
2. Стана ясна и една принципна опозиция. Между традиционната парламентарна логика на коалицията и екстравагантните идеи на ИТН за управление с малцинство, подкрепено от “плаващи мнозинства”. Освен ИТН, най-горещ застъпник на “плаващите мнозинства” се оказаха и ДПС, а защо не и ГЕРБ, които по този начин могат да бъдат инкорпорирани във властта. Най-последователен застъпник на логиката за коалиционното споразумение пък се оказа ДБ. Това ще е принципен дебат, който ще е важен в предизборната кампания, а сигурно и в следващия парламент;
3. ГЕРБ не са се променили, а и засега нямат намерение да се променят. Те си остават персоналистката партия на Бойко Борисов и основната им цел е да реабилитират репутацията на своя лидер. Стратегията им в това отношение е ясна: Борисов може да има нерешени проблеми с корупционен характер, но все пак той е доказал, че може да състави всякакви мнозинства;
4. 46-ото НС заедно със служебния кабинет продължиха да изнасят информация за начина, по който страната се е управлявала при Борисов. Сметната палата потвърди в свой доклад безобразията в ББР. “Инхаус” поръчките за магистрали, чрез които са раздадени без конкурс милиарди левове, са също така ясни. Оглушителното мълчание на прокуратурата по тези въпроси е предвидимо - и потвърждава необходимостта от сериозна реформа в съдебната власт;
5. За ДПС, подобно на ГЕРБ, също се оказа, че не иска да се променя. Движението се превърна в партия, чиято основна задача е да оневинява лидерите си Ахмед Доган и Делян Пеевски. В старанието си стигна до комични ситуации, твърдейки, че Ахмед Доган е чест гост на “спортна база” Росенец, с която иначе няма нищо общо. А Делян Пеевски, според ДПС, е жертва на американски лобисти;
6. ИТН разкри плана си за управление на страната. Те искат да унищожат ДБ и ИБГНИ и да станат единствената “партия на промяната”. В желанието си да канибализират потенциалните си партньори, те прибягнаха до интриги, които не прилягат на партия, бореща се срещу “модела Борисов”. Станахме свидетели на същите милиционерски похвати за дискредитиране на опонента - инсинуации, пусната информация от уж конфиденциални срещи, недомлъвки, данни за “подкупи”, които всъщност не са подкупи и т.н.;
7. Парламентът може би все пак ще актуализира бюджета, което е добра стъпка, гарантираща стабилност в изборния период. Има малък шанс да мине и законът за специализираните съдилища и прокуратурата.
Това безспорно не е много и по-циничните прагматици биха се зачудили дали си струват изхарчените 100 милиона за избори. Това обаче са кръчмарски сметки - в крайна сметка хората сами вземат решенията как да бъдат управлявани и сами носят отговорност за това кого са изпратили в парламента. Стоте милиона са просто необходимото за базовата демократична логика.
Какво би трябвало да се случи оттук нататък
Но след като се стигна до трети парламентарни избори за една година, все пак е добре да се вземат мерки за избягването на четвърти: колко пъти трябва да се спънем в един и същ или подобни камъни? Две неща могат да предотвратят нов провал.
Първо, необходим е нов лидер сред “новите” партии на промяната. ИТН или трябва да претърпят драматична метаморфоза (което изглежда невероятно), или просто трябва да отстъпят лидерството на друга партия. Най-логично е това да бъде ДБ, която е във възходящ тренд. Ако Кирил Петков и Асен Василев подкрепят ДБ, тя лесно би станала първа формация в страната. В настоящото раздробено и наситено със страсти пространство ДБ изглежда умерена, разумна партийна формация, която може да играе конструктивна роля в съставянето на правителство. Друг сходен вариант е Петков и Василев да създадат свой партиен проект, близък до президента, който да увлече центристките симпатизанти на БСП (ако такива са останали). Отново заедно с ДБ една такава коалиция би дала друг заряд на “партиите на промяната”. Все пак в раздробяването на силите на промяната има и рискове и тук Петков и Василев трябва да са изключително внимателни.
Второ, ГЕРБ (а защо не и ДПС) би трябвало да осмислят внимателно причините за собствената си изолация. Това, че другите не успяха да съставят правителство, няма да ги върне автоматично във властта. А и вината за неработещ парламент е колкото на новите партии, толкова и тяхна. В крайна сметка в 46-ото НС мнозинство имат ГЕРБ, БСП и ДПС. Докато тези партии на “статуквото” (особено ГЕРБ и ДПС) битуват като машини за спасяване на компрометирани или неудачни лидери, нищо хубаво няма да излезе от тях. ГЕРБ би трябвало да покажат, че не са просто персоналистка свита, която ще се разпадне с оттеглянето на лидера. Засега обаче нищо такова не са постигнали. ДПС пък не могат и не искат да се разделят с корпоративното си крило, въпреки помощта от Америка в тази посока. БСП също е станала заложник на лидерката си Корнелия Нинова, която използва честите избори, за да остане на поста си, въпреки че всеки път резултатът ѝ е по-слаб. Ако три такива партии имат мнозинство и в следващия парламент, конструктивната политика може да се окаже непосилна задача.
Времето за мислене пак настъпи. Дано по-честите избори да са знак за по-интензивна мисловна дейност.
Автор: Даниел Смилов, Дойче веле
