"Ами сега" се казва един от отменените спектакли в Пловдивския драматичен театър през март. Всъщност това е гастрол на Смолянския театър, но и там, предполагам, минувачите гледат със същото чувство плаката и сами се питат "Ами сега?". По цял свят в момента май това се питат.
Днешното решение за въвеждане на извънредно положение в страната е безпрецедентно за няколко поколения българи. Заварва ни в състояние на противоборства, вражди, съмнения, политиканстване, измами. Заварва ни в положение почти да няма семейство с член в чужбина. А в повечето чужбини е по-зле и от нас в момента. Полети и дестинации едни по едни се отменят.
След толкова изприказвани и изпонаписани приказки, достойни за монолози на разтревожени кокошки, време е да си съберем ума и да видим как можем да бъдем полезни на страната си. Защото- поправете ме, ако не съм права- но за пръв път след Световното през 1994 година, ние имаме обща национална кауза.
А тя е да оцелеем. И не само да оцелеем, но да можем да се изправим, след като това отмине. И да не се срамуваме от себе си в тоя период.
Случайно ли е, че в Парламента днес нямаше нито един въздържал се или гласувал "против" въвеждането на извънредното положение? Не. Радвам се да видя, че за пръв път от толкова време, дори и не помня откога, всички са на едно мнение.
А сега да видим оттук нататък какво следва.
Как можем да помогнем в тая извънредна криза? Не само на себе си, но и на страната си.
Какви начини има човек не само да си стои в къщи, което е пак плюс, защото може точно той, уж здравият, да се окаже мостът между болестта и други хора. Това само по себе си вече е принос. Какво още може да се направи?
Вече се търсят доброволци в болници. БЧК в Пловдив също разчита на доброволци, които да разнасят храна на самотни възрастни хора и самотни родители.
Когато затворят детските градини и яслите - а Австрия и други страни вече го направиха- може би ще има нужда от доброволци за гледане на малки деца.
В Италия призоваха пенсионираните лекари да се върнат на работа, дипломираха с месеци по-рано завършващите медицина и колежите за медицински сестри и веднага ги назначиха. Чудя се дали, ако това стане и у нас, всички те имат къде да оставят децата си. Предполагам, че държавата може да реагира по някакъв начин, но в извънредни условия може и семейства да откликнат. Аз лично съм готова за това.
Работата от дома е добро решение, но далеч не за всички. Мисля си за момичетата в кварталния супермаркет. Снабдиха ги с маски и ръкавици, но така или иначе, те са в непрекъснат контакт с хора. Запасете се - но не до края на света, а за седмица, за да може да не ги посещавате всеки ден. Разумното запасяване е в тона на препоръките. Така не се налага да се излиза навън.
Имате сега време, което трябва да осмислите по някакъв начин. Четете книги, разговаряйте. Телевизиите да си преровят фондовете и да излъчват комедии, проверено гледаеми сериали. Разсейвайте хората, но не с глупости, а с качествени филми. В крайна сметка не можем да мислим само за вируса, така след него ще напълним психиатричните клиники. Стъпвайте на проверено и ограничете празните приказки и паниката. Достатъчно. Като че той, пикът на паниката, е на път да отмине - това е характерно за всяка криза, която се вихри до момента на вземането на решение. Решението вече е взето. Така че помислете как да не полудявате и как да не подлудявате близките си.
Време е, хора, да се смирим. Няма да изчезнат проблемите ни, ще търпим неудобства и лишения, ще се простим с планове и мечти. Но не за пръв път човечеството, а и нашият народ е минавал през кризи. Здравият разум е побеждавал. Чужди семейства са отглеждали сирачета, създавали са се сиропиталища и старопиталища, носена е храна на пострадали от земетресения. Когато известният пловдивски благодетел Кудоглу строи своя прочут "Дом на здравето и благотворителността" в Пловдив, той го прави, за да отговори на огромната нужда на бедните от лечение на туберкулоза и сифилис. И това са си били епидемии в ония времена. Има безкрайно много чисто човешки истории за тих героизъм в подобни кризи, които или родовете носят в паметта си, или са останали - надявам се - в генната ни памет. Да си помислим кои са най-уязвимите, да се огледаме за самотни възрастни съседи, на които можем да купим хранителни продукти, да спазваме правилата и да се надяваме, че след като се справим с тая криза, ще излезем от нея по- добри. Правили сме го.
Автор: Веселина Божилова
Всичко за коронавируса ЧЕТЕТЕ ТУК.
