Те не паднаха сами. И не му ги избиха насилствено. Напротив, отвори устенцата си доброволно пред чичковците с клещите. Винаги е доброволно. В сделката с Дявола това е първото условие. Сам да го поискаш.
Извадените зъби на Светльо Витков са символичното падение на поколението ни 35 – 45 годишните. Уж бяхме бунтари. Бяхме се заклели да не сме като чичковците. Те не са просто някакви си зъби, те бяха зъбите, с които Витков хапеше Системата. КОЙ му ги извади. Няма въпросителен в края, защото е констатация – КОЙ е шефът на Системата, така му е името. Това е взето от един американски филм с Дъстин Хофман, игра на думи. Протестърите го употребиха по отношение на Пеевски, Цацаров, Доган и сие, но тия имена са временни, докато КОЙ май се опитва да е вечен. Сега КОЙ си държи зъбите на Витков в Музея на мирния преход като един от последните експонати на своя триумф. КОЙ и мазните чичаци се подхилкват доволно, преливат от дебелашки подбив – кво ми се праите на бунтари, като сте същите. И ти, Витков, не си по-различен от нас.
А имаше време, когато Витков беше знамето на едно поколение, макар да не съм му бил фен. Вулгаризмите в текстовете им (бел. ред. - на "Хиподил") бяха само за специфична младежка употреба, но зад тях се криеше идеологията на бунта. Витков имаше социална роля, олицетворяваше убеждението ни, че още не всичко е приключило и между гадините и нас предстои истинска битка. Между гадините и нас имаше светлинни години разстояние и хора като Витков изказваха несъгласието ни с мазнярите високо на глас. Бяхме убедени, че революцията предстои и всички чичковци ще бъдат законно осъдени и пратени в Белене да чукат чакълчета с малки чукчета. И всичките им богатства ще бъдат върнати обратно на онези, от които бяха откраднати. Витков продаде идеята си за пет стотинки ръждави и от бунтар биде превърнат в пудел. По-грозна версия на оня паляк Сидеров. Витков бе опитомен. Вече не лае, не хапе, не се зъби. Няма с какво, зъбите са в музея.
Витков показа как се прави. Образцово. Създаде ноу-хау на поколението ни. Хау-ноу, нау-хоу... Хоу-хоу. Смея се на глас като добрия старец. Витков, какво стана с бунта? Копеле, кво стана? Сам ли им се подложи на костюмарите или те принудиха с много стимули и мотивации? Ще те цитирам: "Хей ръчички, хей ги три, но едната е с пари. Май че иска да ни купи, по-добре е да я счупим." Витков, ти сега костюмар ли си? Това тайното ти желание ли беше? Да се изгавриш със самия себе си, да си се подиграеш. Кофти ли ти е? На мен би ми било много зле на твое място. Блякс. Това няма да съм аз, а някой друг, намърдал се в кожата ми. Ония антифрустрационни упражнения, че си щял да разбиваш Системата отвътре – заеби, вярваш ли си? Ами те и Трифонов, и Бареков излязоха със същия номер, ти като тях ли си? Или искате да бъдете новото статукво?
Флойд за тебе ли са го написали:
And did they get you to trade
Your heroes for ghosts?
...
Cold comfort for change?
And did you exchange
A walk on part in the war
For a leading role in a cage?
Сега в клетката имаш ли водеща роля или и там е просто унижение? Или може би си се запитал докога с тези детски пубертетски истории, не е ли време да станеш сериозен човек... "Толкова косми, толкова нафта има в музея на космонавта". Излетя ли в Космоса? Дадоха ли ти нафта? Не ми отговаряй. Всеки е свободен да прави всичко. Но влезеш ли в играта на чичаците, развитието ти спира. Физически закон.
Купената чест. Колко струва? Пет лева, кво му плащаш. Ако е била продадена една чест, тя значи не е съществувала. Но явлението не е изолирано, иначе не бих му обръщал толкова внимание. Явлението е масово сред българските така наречени творци. Те се съобразяват с конюнктурата, служат на силните на деня, подмазват се, издават си книжлетата в корпоративните издателства и ако въпреки душевното прегъване са успели да съхранят частица талант, стават популярни. Донякъде. Нашумяват за кратък период от време, после биват забравени. Докато мнозина по-талантливи писатели си остават национално неизвестни, наскоро във Варна се срещнах с няколко наистина добри писатели, които обаче няма да чуете да говорят в национални медии. Добри са и някои от авторите на издателство Ерго – те пишат по-добре от онези в сутрешните блокове, но не получават нужната реклама, необходимия маркетинг и се примиряват рано или късно със съдбата си. Или обръщат палачинката и минават на другия бряг. При корпорациите. Отварят си устенцата да им извадят зъбките и почват да създават беззъба литература. В беззъбо време.
Предателства е имало и ще има. Честността е субстанцията, която в 2017 вече оскъдя много. Липсата на честност е болестта ни днес. Творецът няма друг капитал освен честността. Без него е гол и бос. Ако го е продал за жълти стотинки, е останал без нищо. Без капитал, беден и мизерен. Направил е замяна на един капитал за друг. Но едното е истинско, а другото е само подаяние. Едното го прави човек, другото му отнема човещината. Някой ден собствената му съвест ще го изобличи.
Автор: Николай Фенерски
