Преди година написах коментар, че БСП се намира на кръстопът, който ще реши бъдещето на левицата. Основният проблем на партията е да достигне до младите хора, които търсят промяна в обществото. Трябва да се признае, че формиране на гражданско самосъзнание като цяло е много трудна задача в дълбоко безидейната българска среда.
Повечето ни сънародници разгледат политиката като някакъв своеобразен пазар, който да им предложи някаква алтернатива на съществуващото статукво, но изпитват трудно дори да дефинират какво точно да представлява тя. Всъщност политиката е сложна игра, която изисква стратегия и практичност. Поставяне на осмислени дългосрочни цели и стриктното изпълняване на конкретни задачи. Нищо от това обаче не може да бъде осъществено без добри и надеждни кадри.
В родното подобие на политическа среда, за полезни изпълнители се смятат послушни идиоти, които не поставят критични въпроси пред ръководителите си и се вричат във вярност на авторитети, а не на идеи и принципи. В дъното пък обикновено стоят чисто финансови интереси и зависимости.
Изключването на Георги Гергов от БСП е опит на ръководството на партията да покаже, че ще скъса своите зависимост от олигархични кръгове. Много от редовите социалисти не одобряват неговата фигура и приемат това като ясен знак за променен курс на партията. Корнелия Нинова е напипала пулса на настроенията сред доста от младите хора в България, които са по-консервативно настроени и не приемат крайните неолиберални и прогресивни залитания и чуждопоклонничеството.
Новата посока изключва всякакво взаимодействие с партии като ДПС и ГЕРБ, които са считани за символ на корумпирания модел и изкарването на левицата от тази полоса. За целта обаче освен нови и некомпрометирани лица, се изискват практични и изпълними цели. Става въпрос за ясни краткосрочни приоритети и необходимата смелост за вземане дори на непопулярни политически решения. Намаляване на раздутата държавна администрация е едно от задължителните неща в тази посока. За да бъде приета БСП за алтернатива, както и всяка друга опозиционна партия, трябва да покаже, че няма да възприеме модела на управление на сегашния режим и просто да замени сегашните послушковци с други, както и просто да размести пластовете олигарси.
Трябва да покаже, че няма да се появят следващите службогонци, които да действат на принципа "разни хора, разни идеали", важното е ние да сме преяли. Гергов беше символ на предишния модел в БСП, но премахването му няма да донесе директна промяна. Това е процес и неговото отстраняваме може да бъде стъпка в тази посока, но това е дълъг и сложен процес. Защото макара и със закърняло откъм идеи съзнание, обществото търси хаотично промяна. Видна е липсата на инвестиции заради корупционната среда, хаотичното управление от джипка и хеликоптер, но и липсата на доверие в опозиционните апологети за истински принципи и цели. А тази ерозия на доверие постепенно преминава към нихилизъм. До тотален отказ от политически и обществен живот и присъдата "всички са маскари". БСП има предимството пред новото опозиционно формирование на Слави Трифонов например да има подготвени кадри в различните сектори, но всичко това би било абсолютно напразно, ако не скъса окончателно с олигархичните си зависимости и не формира качествено ново поколение политическа мисъл и утилитаризъм, вместо фойерверки от популизъм.
Автор: Тодор Беленски
