Двама 18-годишни изроди - напомпани, комплексирани, садисти, пребиха 3-годишно дете, което сега е в кома.
Може за някой да е важно обяснението - нямали майки, бащи, образование, растяли без грижа, без пример, без контрол... Само че много младежи са израстнали без майка или баща. И не са станали садисти. За това, което са направили Патрик и Александър, прошка няма. Нито оправдание.
Има обаче нещо друго опасно. Опитът да се представят те като показателен пример за новото младо поколение, което растяло без ценности, без път, агресивно, е не само вреден, той е просто неверен.
Това са двама изроди.
И колкото и да е изкушен вроденият нихилизъм на някои, не, младите българи не са изроди като тях. Вярно е, че в днешно време обществото и семейството в частност имат повече проблеми. Вярно е и че децата преминават през повече изпитания. И въпреки това, повечето млади българи не са садисти, изпитващи удоволствие и удовлетворение от чуждата болка. Не, това е присъщо само на патологични случаи, които, макар да не са толкова малко, колкото ни се иска, не са и норма. Те са тежки, срамни, болни, но изключения.
Затова нека се отнасяме към двамата изроди така, както подобава - като към престъпници. Те заслужават най-строгото наказание за това, което са извършили. Нека обаче техните грехове не тежат на всички останали младежи у нас. Това поколение било такова, онакова, преход, ценности.... Не. Това поколение е както всяко друго. Има и светла, и тъмна страна. И обща отговорност е да изрежем туморите без да се церемоним излишно.
По-голям е другият проблем - съдбата на детето. Защото това е съдбата на много български деца, свикнали да имат родители само по "Скайп". Такава ни е държавата, трудно е. Това обаче не може да бъде оправдание също.
Не изоставяйте децата си. Никога. При никакви обстоятелства. Особено ако са толкова малки. Ако сте намерили призванието си, но от него не можете да печелите и единственият изход е чужбина, просто го сменете. Децата винаги са по-важни. Най-важни. Изборът между работата, която обичаш, и детето, не може да бъде лесен. Но би трябвало да бъде ясен. Защото иначе поемаме най-жестокия риск.
Автор: Десислава Любомирова