Отдавна известен е вицът, че в Ада само при казана на българите няма дяволи, които да пазят грешниците да не избягат. Защото само да тръгне някой да изпълзява, всички от нас вкупом го завличат обратно.
Потвърждението на анекдота идва ден, след ден, след ден, но все пак, в цялата ни мизерия има нещо хубаво – шансове да изпълзим от казана съществуват. Само обаче ако сами ги сграбчим.
Днес бившият вицепремиер Симеон Дянков беше категоричен, че от сегашното управление не може да се чакат големи и решаващи реформи, защото в него има четири партии, а там е забъркан и Георги Първанов. Може би е така, но е факт, че две много важни теми вече влязоха на фокус и са водещи за медиите, за разлика от други случаи, в които водещи бяха само скандалите. А така се вижда кой какво може и прави по най-наболелите въпроси - за да е ясно на следващите избори какво да правим ние.
Първата тема – детските надбавки и моделът на семейството в България. На всеки мислещ човек категорично е ясно едно – който не може да издържа деца, да не ги прави. Никой не е длъжен да издържа чрез данъците си децата на другите. Бизнесът с надбавките е крайно порочна практика сред ромското малцинство и мерки трябва да се вземат. Абсурдно е да се очаква деца да гледат деца, абсурдно е дори да говорим за такива случаи – сексът с лица под 14 години е престъпление според Наказателния кодекс. За такова нещо трябва затвор, а не втори, трети и т.н. плод на престъпление.
Тъй като съдебната ни система е разграден двор, Калфин тръгва по единствения възможен път – пресичане на паричните потоци. Така, както преди повече от половин век в САЩ се справят с Ал Капоне – чрез данъците. Затова и ДПС вие на умряло и изкарва внушения, че природата решавала дали си дете или човек. Решава и природата, решил е обаче отдавна и законодателят. Както ДПС отдавна е антисистемна партия, целяща да създаде общество в нейна угода, а не тя да е в угода на обществото.
Втора тема – пенсионната реформа. Положителното след цялата шумотевица, започнала от края на миналата година, е, че много хора вдянаха що е то втори стълб на пенсионно осигуряване. Банките и пенсионните фондове хич не обичат да говорят много – парите обичали тишината (!!!), затова и бягат от разяснения с аргументи от сорта на „трябва най-малко висше икономическо или финансово образование, за да разберете, затова няма какво да обясняваме”. Образование трябва, няма да споря, но нека не ни изкарват толкова глупави. Основната разлика между номинална и реална доходност например хич не е за висше образование – инфлацията. А стойността на инфлацията е стойността, с която парите ни губят покупателна способност – например какво можем да си купим сега със 100 лева, какво сме могли преди 10 години и какво ще можем след 10.
По тази тема факт е и друго – вади се правото на избор между НОИ и пенсионните фондове, но и нещо доста министри не са склонни да си местят личните партиди към НОИ. Така че демокрацията се получава в пълна степен – да избереш и да си носиш последствията на базата на информацията, която имаш. А по темата тя вече е много.
Изход винаги има. От нас си зависи да го намерим – като се информираме. За да се информираме обаче, трябва да сме активни. А активността никоя държава не може да ни я даде на тепсия – тя си е само наше качество.
