Понякога утрото е по-тъпо от вечерта. На сутринта след изборите се събудихме с махмурлук и взехме да се питаме: "Абе, ние какво направихме?". При нас е така - не мислим преди да гласуваме, а след... когато видим резултата. А резултатът сега е "улица без изход" - така коментират и световните медии.
Както и да пресмятат политолози, както и да анализират анализатори, както и да комбинират политически комбинатори - изходът не се вижда.
Кой ни вкара в тая задънена улица? Зъл сценарий, световна конспирация или пъклен замисъл на тъмни сили?
Не, самите ние.
За да се харесат на народа, политиците ни обичат да повтарят: "Българският народ е мъдър".
Ама не е точно така.
Не може да е мъдър един народ, дето гласува само с едната си половина... Другата половина не се интересува от избори. Та даже има и такива, за които това е гордост... Няколко журналисти, хора с претенции за обществена ангажираност, го заявиха в ефир: "Аз не гласувам!".
Хиляди - интелигентни, с добри професии и високи доходи, не си направиха труда да идат до урните - отвратени са от политиката. От истеричната кампания, от подслушванията, от простотиите... От количеството партии и кандидати за парламента. Страната ни с население под седем милиона постигна рекорд - регистрира повече от седем хиляди кандидати за депутати. И в това количество много избиратели не откриха никакво качество.
Знае се, че когато отвратените не гласуват, печелят отвратителните. Така и стана - спечелиха популистите, които обещаха "магистрали и работа, работа, работа", "атомни електроцентрали и високи доходи", "хиляда лева минимална заплата", "планини от злато" и "България - на българите"...
Около една трета от избирателите си избраха тия обещания. За пореден път...
Загуби по-голямата част от народа, че остана без представителство. Затова следващият парламент не го чака дълъг живот.
А ще има ли живот в България или ония двама наши сънародници, които дадоха по четиринайсет долара за еднопосочен билет до Марс, са направили по-правилен избор?
Автор: Михаил Вешим, в. "Стършел"
