Болен здрав носи. Битият – бит, другото няма да го довърша. Така приключи разследването на случая „Лясковец”.
Сигурно никой не е очаквал, че истинските виновници ще понесат отговорност за действията си. Макар че всички знаем кои са те – главният секретар на МВР Светлозар Лазаров и вътрешният министър Цветлин Йовчев, последствия няма. Както няма вече 25 години за никого от голямото добро утро.
Когато преди няколко месеца в Рига се срути цял мол, латвийският премиер веднага подаде оставка. Стори го, при все че е пределно ясно, че той няма вина за това нещастие и никога не е слагал подпис под какъвто и да е документ за строежа на сградата-убиец. Сега главният секретар на МВР, с подпис, оторизиращ акцията в Лясковец, се оказа невинен. Наказания ще има на по-долно ниво – областни шефове, техни подчинени. Ще се изчака малко да позаглъхне темата и хоп – дори виновните областни шефове ще бъдат спасени с „преназначаване”. Ще си отидат само редовите служители, които са снимали – защото някой им е заповядал и 100% всички от ръководството са наясно кой е и защо, но „текат проверки”. И всички във властта ще се правят на ударени с мъдрости, афоризми, поемане на отговорност в стил "аз мога да си тръгна, но така не се създава стабилност".
Блато – това е България. Хвърляме камък, той прави няколко вълнички и всичко утихва. Така стана и с Лясковец. Какъв е смисълът тогава? Изглежда е само един – че накрая в блатото ще бъдат хвърлени толкова камъни, за да не остане място за тинята. Бавно, дълго, мъчително - камък по камък. Докато не дойде ред за последния.
Дотогава да си спомним за Емил Шарков. И да не го забравяме, за да може следващият път да не се стига до нови спомени. Защото умният човек не се спъва два пъти в един и същи камък. Начело на държавата обаче са банда идиоти – хора, пълни с идеи. И затова викаме с пълна сила – пазете се от идеите на идиотите.