Какви ли не глупости се изписаха за стоте дни на правителството, при това масово - сякаш от това ни зависи животът! Сякаш, ако Борисов се провали, България ще спре да съществува или ако успее - ще сме ги стигнали американците! Стоте дни на едно правителство са си сто дни - три месеца и десет дни, както и да ги броиш, а най-многото, което може да постигне един министерски екип за толкова време, е да постави едно успешно начало! Не е случайно, че един мандат включва четири години, а успешните правителства по света са работили поне два мандата!
Иначе три месеца и десет дни са срок, напълно достатъчен "слабаците" в правителството да се проявят, за да може министър-председателят да вземе своето решение - ще го има ли този министър и занапред в екипа си, или ще го хвърли на лъвовете! Дали Борисов вече е решил кои от хората му ще нахранят лъвовете, не е ясно - станал е толкова смирен и излишно компромисен, че нищо чудно да е почнал редовно да ходи на църква. По-важното е, че публиката вече си е наумила за себе си кои са издънките във втория кабинет "Борисов" и никакво сиромахомилство няма да е в състояние да промени убежденията й! Въпреки "новия" Борисов, и въпреки преднамерените внушения в тази посока на опозицията!
Не намери своето място в този кабинет, а още повече пък във вицепремиерското му тяло, Меглена Кунева - две мнения по въпроса няма! Лидерката на "България на гражданите" е поредният пример, че коалиционната търговия е вредна - както за самата коалиция, така и за държавата като цяло! За Кунева бе измислен компромисен пост, само и само да има мир в коалицията и като пример за класическо разхищение на пари и енергия! Нейният изстискан от пръстите вицепремиерски ресор скубна част от задълженията на самия премиер - специалните служби и силовите ведомства, от една страна, и част от приоритетите на другото вице - Томислав Дончев, каквито са европейските въпроси. С това, освен че се узакони опасно вицепремиерско двувластие, се отвори и ямата на размитите отговорности - кой ще понесе вицепремиерските вини, когато европейски приоритет на България се провали - Кунева ли или Дончев!? Освен това, нерде Ямбол, нерде Стамбол - тоест, какво е общото между секретните служби и европейските въпроси!
Сбъдват се и предварителните опасения, че другият коалиционен партиен лидер - Лукарски му е името, ако някой все още не се е сетил - пое Министерството на икономиката, така да се каже, по лидерско право! Още първите му старания като важен министър показват, че е демодиран в мисленето. На Лукарски, колкото и да се старае да го прикрие, и от самолет му личи, че е човек на 90-те, че модерното мислене му е чуждо по природа, и че колкото по-бързо Борисов го смени - с Мартин Димитров, например, чиито пъргав ум е грехота да стои встрани от правителство, поставило си за цел реформите, толкова по-добре ще е и за икономиката, и за самия Лукарски!
Обратно, този от когото всички очакваха партийна алиенация и му предричаха необмислен риск - вицето Калфин, преподава уроци - включително и на другите вицепремиери - по работоспособност, далновиден ум и най-важното - твърдост и убеденост в собствената си правота, когато подхвана (и напредва!) по също толкова неотложната социална реформа! Калфин сложи на място както разглезените синдикати, така и прекомерно алчните работодатели без да се свени - когато това е необходимо - да "отнеме" и незаслужени придобивки на контингента си от социалнослабите! Калфин заслужава овации, поне до 100-те дни!
Кунева и Лукарски са двамата, а третият издишащ е полицейският министър Вучков - най-малкото заради това, че по характер този човек не става за реформатор! Нищо лично, но когато някой някъде в природата е разпределял ролите в живота, със сигурност на Веселин Вучков е отредил тих кабинет, в който се прави някакъв вид наука - защо не и полицейска! Но в никакъв случай не го е предвидил за действен и действащ шеф на униформени, които ще трябва да ловят престъпниците и да гарантират обществения ред! Вучков е най-откровената кадрова грешка на Борисов и тя още повече бие на очи, когато вдясно от нето седи сякаш роденият за тази длъжност зам.-министър на вътрешните работи Красимир Ципов!
Като в небрано лозе в този кабинет е и образователният министър, някой си проф. Танев. Откъде се пръкна този набеден за реформатор социолог, никой не разбра. С кои си качества си заработи министерското кресло - също! След първите му публични изяви (и заявки!) се разбра колко измамни, нелогични и неадекватни са впечатленията от, да речем, едно или две гръмки и смели изказвания на партийно събрание на "Раковски" 134, от една страна, и реформирането на образователната система - от друга! И колко опасно е предоверяването по партийна линия!
Засега толкова, след още 100 дни - пак! Но нека накрая обърнем внимание на един неотбелязан факт от суеверието "100 дни на правителството". Случи се ден след петък, 13-то число. Освен 100 дни на правителството, 14 февруари отбеляза, както винаги, и Трифон Зарезан, и Свети Валентин, но тази година и Голяма Задушница! Както се казва - имаше за всекиго по нещо - за ГЕРБ и Реформаторския блок - Валентинка, за вечно недоволните от Патриотичния фронт - така да се каже, руйно вино, за да забравят, а за опозицията от БСП, ДПС и "Атака" - Задушница, за да си оплакват вересиите! И да внимават като кълнат властта! Те си знаят защо!
Автор: Валентин Стоев
