Бившият земеделски министър в правителството на Сакскобургготски Мехмед Дикме лансира идеята за алтернатива на ДПС.
Звучи отлично, но дали е възможно?
Дикме критикува както духа на самата конференция на ДПС, така и поведението на партията. А Доган определи като "авторитарен, вечен и несменяем". Той дешифрира обръщението на турския президент като индиректен призив към Доган да скъса с Пеевски, а ДПС да не стои капсулирано.
Включването на Ердоган в партийната конференция на ДПС Дикме погледна от различен ракурс - че всички турски политически сили са поздравили ДПС, а от българските партии нито една не го е направила. Така той недвусмислено подчерта турската подкрепа за ДПС, при това - с ласкави за Ердоган думи. Той е широко скроен човек, изтъкан от добродетели и безкористно загрижен за сънародниците си извън Турция. Последното е може и да е вярно, но дали е в синхрон с българските национални интереси? И за какво му е на Ердоган публично, макар и задочно, да съобщи на Доган, макар и без да го назове, че има Борисов за свой приятел? Доколко може да се вярва на турския президент по отношение на приятелствата също е въпрос с повишена трудност.
В същото време Дикме загатна, че новата формация, за която говори, хем ще даде алтернатива на "турската общност в България", хем няма да е етническа. Това звучи малко странно, но пък е успоредно на тезата му, че турското политическо влияние върху българския политически живот е нещо "съвсем нормално". Било същото като българската грижа за българите, живеещи извън страната.
Тоест, ние трябва да приемем, че поредната нова формация в България, бореща се за турския вот, ще е на ръчно управление от Ердоган.
По този начин сме изправени пред щастието да изберем или тази зависимост, или досегашната - от Пеевски.
По Конституция в България етническите партии не са разрешени. ДПС съществува в разрез с основния закон на страната вече почти 30 години. И това не само не впечатлява никого, ами и същата тази уж етническа партия осребрява ежеминутно участието си в българската политика.
Да, чудесно би било българските турци да гласуват за други партии - леви, десни и центристки, но не го правят и причините със сигурност са двустранни. Самите те не са мотивирани да гласуват по политическо убеждение, а пък различните от ДПС политически формации не се и стараят да ги спечелят като избиратели.
Очевидно има ниша за такава партия, която според бившия земеделски министър ще бъде дясна и доста различна от ДПС. Макар да я нарича "неправителствено сдружение", почитаемият господин Дикме отлично знае, че само партии участват в българския политически живот.
Все бивши приближени на Доган са се пробвали в каузата да го отстранят или поне конкурират в българския политически живот. Помним опитите на Касим Дал и на Лютви Местан. Дикме обаче е по-прагматичен, по-балансиран и стои стабилно в очите на избирателя, което му дава известна преднина пред тези двамата.
Реализацията на идеята за алтернатива на ДПС зависи и от общите усилия на всички анти-ГЕРБ партии, защото без подкрепата на Борисов Пеевски е аут. И обратното - падне ли Пеевски, с Борисов е свършено.
Затова лансираната от Дикме нова структура заслужава специално внимание.
Има и друго - едва ли човек със сериозен управленски опит - министър, депутат и кмет като Мехмед Дикме би заявил политически намерения, ако не са водени преговори за евентуално участие в коалиция, очевидно - в дясна. Вероятно подобен план съществува и той би бил успешен, само ако минава през тотално детрониране на Пеевски с всички възможни демократични средства.
Единственият проблем е, че няма как да стане почетен председател на ДПС, защото мястото е заето.
Дали идеята на Дикме ще срещне достатъчно подкрепа от "турската общност" е въпрос, на който и Алена едва ли има отговор. За да се случи това, е нужно българските турци да разпознаят първо лидерска фигура, защото при тях така работи схемата на демократичен избор.
А в момента една доста едра фигура, седнала върху огромен ресурс, се води депутат, защитаващ правата и свободите им. Тази фигура и преди, и сега е на мушката на Ердоган. Може би тъкмо в това е ключът към успеха на Дикме. А дали това ще е успех за българската демокрация - това засега си е само мечта.
Автор: Евелина Гечева
