Предизборните страсти отминаха, депутатите са ясни. Новият кабинет - не. Тепърва предстоят карамболи, совалки, преговори, медийни битки, сблъсъци на его на силни мъже (и жени). На този етап вече нищо не зависи от народа, той отново влиза в ролята си на наблюдател, след като даде своя глас преди десетина дни.
Но сега е и времето за равносметка на партийните централи, на избраните и неизбраните кандидати. Защото избори пак ще има, дали след 4 или 14 месеца, дали след 4 години.
Най-важното послание от тези избори от гласоподавателите към политиците и партиите е, че техните сметки, планове, подредби в листите, лични пристрастия и роднински взаимоотношения могат да бъдат хвърлени в кошчето от суверена на депутатите – народа.
Видяхме ролята на преференциалния вот, който този път сработи много повече от предходни избори. Това от своя страна пренареди доста сериозно много от листите на големите партии. Остави депутати с много мандати в парламента безработни и изпрати цветни, колоритни личности в парламента. Чисто технически тези резултати дойдоха от по-голямата роля на машинното гласуване, което много коректно извади на светло хиляди преференции, които често се пропускат, когато човешкият фактор брои.
Законово преференциалният вот може да пренареди листата, ако за даден кандидат са гласували поне 7% от гласувалите за листата. Водачът трудно може да бъде изместен, тъй като за него се броят и гласовете без преференция, но обикновено втори в листата става събралият най-много преференции при условие, че техният брой минава 7-процентния праг.
Най-ярките примери са неизвестната Славена Точева от ГЕРБ, която успя да измести видния Ковид борец доктор Костадин Ангелов във Варна. За Точева слухове много - особено за мъжа ѝ, както и как успя да събере толкова преференции. С над 9 000 преференции футболният съдия Стефан Апостолов успя да пренареди листата на ГЕРБ в Благоевград и да измести бившия министър на транспорта Росен Желязков, който все пак ще стане депутат, благодарение на това, че беше подсигурен и в друга листа. Апостолов пък отново влиза в парламента - не му е за пръв път, опитът му обаче не е много за хвалба.
Пренаредени листи има и в "Демократична България". Бившият депутат и бивш лидер на СДС Мартин Димитров също се изстреля на избираемо място и стана депутат с хиляди преференции в 24 МИР. Иво Мирчев, известен от превземането на сарайския плаж, също успя да мине на предни избираеми позиции със сработилите преференции.
Размествания има и в БСП, за изненада на ръководството. Известният със защитата на много граждански каузи и кампании Борис Цветков измести и изпрати в почивка от следващия парламент Димитър Данчев.
Всички тези и още много други подобни примери за разместени листи показват израстване у избирателят. Той от своя страна с преференцията удря звучен шамар на партийните централи и депутати, които не са се откроили по никакъв начин, които просто са присъствали в парламента, които са пренебрегвали 4 години своя работодател – гражданите на България.
Избирателят каза: НЕ ИСКАМ ПАРТИИ В ПАРЛАМЕНТА, ИСКАМ ДОКАЗАНИ ЛИЧНОСТИ. Избирателят каза "НЕ" на депутатите, към които няма страхопочитание. Той каза "ДА" на хора, които познава, на хора с каузи, на хора, които защитават слабите, на хора, които се борят с неправди, на репресираните, на активните граждани, на хора с явен принос в своята област - лекари, спортисти, музиканти.
Много често партиите дават задача на социологическите агенции да мерят разпознаваемост на дадени кандидати и спрямо резултатите редят листите си. Но това е голяма грешка, защото това, че някой е познат на широката аудитория, не значи, че е избираем, че хората искат той да е в парламента.
Избирателят каза – "няма да плащам заплати повече на фикуси в парламента", искам хора, които защитават и се борят за интересите ми, които са рамо до рамо с мен на протестите, които не си затварят очите пред неправдите, които познават местните проблеми, които са част от нашата местна общност, а не просто са идвали на екскурзия 2 пъти в живота си в нашия край. Искам утре, като имам проблем, неработещ закон, аз да мога да звънна на депутата от моя район и той да предприеме мерки за решаването му. А не да чакам 4 години да дойде следващия безхаберник, който пак ще ме излъже. Избирателят иска да каже на приятелите си "аз познавам депутата "Х", той стана депутат благодарение на мен и ще му се обадя, да се задейства за разрешаване на нашия проблем".
Социалните мрежи, които бяха основният източник и проводник на посланията по време на последните предизборни кампании, също много допринесоха за скъсяване на дистанцията с активните бъдещи депутати. Тези, които имаха лично и персонално отношение, които съумяха да си говорят човешки с избирателите, са в парламента, макар и да бяха поставени на неизбираеми позиции. Всички, които показаха човешката си страна, не изтриха негативните коментари на стените си във Фейсбук, а предложиха решения, събраха хиляди симпатии. Всички, които намериха време да пишат на лични съобщения, да се обадят на избирателите си - днес са депутати. Много кандидати, които разчитаха на инерцията, на близките си контакти с лидера на дадена партия, са аут.
Това са новите реалности и всеки, който има амбиции да е народен представител, трябва от днес да започне да работи с гражданите и да се бори за решаване на проблемите им.
Автор: Диана Сивинова
* Заглавието е на редакцията
