Изборите завършиха. Дали са честни или не, дали ще бъдат касирани или не, дали компетентните органи ще накажат безбройните нарушения на Изборния кодекс или не предстои да видим. В следващите редове обаче, както подобава на рубриката „Гледна точка”, ще представя изборите през моите очи, без да ангажирам никого с мнението си.
Предполагам повечето от читателите ни са запознати с хитовата фентъзи поредица „Песен за огън и лед”, която беше филмирана от Hallmark и представена на аудиторията под името на първата книга в поредицата – „Игра на тронове”. Е според мен ситуацията в България удивително напомня на сюжета на тази поредица, с тази разлика, че у нас играчите са по-малко.
За незапознатите с историята в „Песен за огън и лед” ето едно резюме накратко – събитията се случват в измислената земя Вестерос, където седемте кралства на Вестерос са обединени от Железния трон. Тези седем кралства стават едно едва след като външен завоевател в лицето на дома Таргариен ги обединява, но отделните домове, които в миналото са били крале, никога не забравят и всеки дом се стреми да властва над другите. И това, естествено, става след куп политически интриги, лъжи, измами, убийства, открити сблъсъци, войни – толкова много поквара, че само читателят/зрителят, който вижда всички тайни схеми, може да схване какво се случва.
За съжаление в България обикновените граждани не са като читателите/зрителите в „Песен за огън и лед” („Игра на тронове”). Защото ние не виждаме пълната картина. Не знаем какви са сценариите, колкото и всички медии да пишем и да даваме по парченце от пъзела. Малцина са тези, които виждат цялата картина и могат да вземат адекватно решение – и те не ходят до урните, уважаеми читатели.
Това положение, разбира се, не е уникално за България – политическите игри присъстват навсякъде. Моето голямо огорчение обаче е, че повечето хора, не само в България, не желаят да четат между редовете, не желаят да обогатяват гледната си точка и съответно не поемат отговорност за политическите си решения. Защото гласуването е политическо решение – решение, което всеки от нас взима, когато пуска бюлетината, решение, което идва с голяма отговорност.
Българският народ е мъдър, той винаги избира мъдро – това казват най-известните политически фигури преди избори. Твърдяха го и преди тези. Нека обаче да видим какво показват резултатите от избора на народа:
Първа стана партия, чийто лидер се компроментира необратимо след записа в Банкя. Бойко Борисов не отрече истинността му, той директно отрече да е водил този разговор – разговор, който чуха милиони и който никой не каза, че е изфабрикуван - нито дори от ГЕРБ. Единственото възражение беше, че е незаконно. Незаконно обаче не значи неистинско. А когато премиер, па макар и в оставка, си позволява да привиква на ставка представител на съдебната власт, нещата не изглеждат добре - никак даже.
На второ място се класира партия, която стигна дотам в кампанията си, че посредством сигнал до прокуратурата, пратен и на удобна медия, погази Изборния кодекс. Никога досега Денят за размисъл не се беше превръщал в Деня на истерията. Доживяхме. В събота, 12 май, четвъртата власт се превърна във втора и трета в едно – обвинение плюс присъда, още преди сигналът от Костинброд дори да бъде заведен като досъдебно производство. Тук дори не коментираме едно много точно изказване на Бойко Борисов, който попита защо службите не са проследили къде ще бъдат пратени бюлетините и кой ще ги посрещне, за да го хванат на местопрестъплението - защото да не се окажеше, че ги посреща някой, който хич не се вписва в последните два месеца на сигнали. А втората партия на тези избори през цялото време водеше кампания, основата на която не беше това, заради което през зимата хората излязоха на улицата – ниските доходи и отчайващия живот.
На трето място се класира партия, която блесна в световния обмен с атентата срещу лидера си. Атентат, извършен с незареден пистолет и при който реакцията на охраната беше потресаваща. Атентат, след който етническата карта беше извадена бързо-бързо. И която партия с поведението си при тази кризисна ситуация показа как реагира – ами сега е криза, когато не стане така, както ДПС си представя, пак ли ще говорим как се пречи на правата на малцинствата? Правата, които са защитени стабилно и това се признава от редица международни изследвания – нека само погледнем какво е отношението към ромското малцинство в Унгария и Словакия например и какви скандали имаше там с гета, в които буквално ромите се държат под ключ от държавата. Това да го има в България?
Последната засега партия в парламента е националистическа. Тя все още не е била истински във властта и по мое мнение лидерът ѝ Волен Сидеров говори доста разумно. С едно огромно изключение, което разваля всичко – икономика. Г-н Сидеров иска да изгони чуждите монополи от България, след като е ясно, че повече чужди компании, присъстващи тук, са на българския пазар чрез сключването на договори с български компании. Този принцип се използва навсякъде в цивилизования свят, дори в Китай чужденците влизат по подобен начин на пазара, макар и при далеч по-строги условия – задължителен китайски партньор за бизнеса. Ако г-н Сидеров говореше в тази насока, да се засили по този начин българското в икономиката, аз бих му повярвал – но той говори за прогонване на големи инвеститори. И откъде тогава ще идват пари? Колко българи имат доходи и заплата всеки месец, защото работят в ЧЕЗ, EVN, Енерго-про, „Шел”, „Лукойл”, в „Пощенска банка”, в „Сосиете Женерал Експресбанк”, в „Уникредит Булбанк”, в „Алфа банк”, в „Кока Кола”, в „Нестле”, които държат производството на шоколад в Своге или пък в различни бирарии – „Хайнекен” например държи „Ариана” и „Загорка”, „Карлсберг” – „Шуменско” и т.н. и т.н. Е всички ли ще ги изгоним, г-н Сидеров? Те не плащат ли данъци в България, не създават ли работни места тук? Някак не трябва ли просто да ги накараме да играят по правилата, но по точните правила – а кой ги прави тези правила и кой следи за изпълнението им – не сте ли ВИЕ, в парламента, в правителството, в прокуратура и съд, които ви избираме НИЕ, българските граждани?
И така – видяхме какъв е изборът на българина. Малко дълго и пространно изложен, но такъв е животът. И колкото по-скоро го проумеем, толкова по-добре - спасители няма – спасението е в нашите ръце. Редно е когато някой многократно предава доверието ни по един или друг начин, да не му го даваме отново, а да потърсим на кого да го дадем. Със сигурност има – но търсенето е по-трудно и изисква повече време и усилия, отколкото да прещракаме с дистанционното каналите на телевизията сутрин или вечер.
Изборите свършиха. Сега чакаме – ще има ли правителство или есента отново ще гласуваме. През това време е добре да си помислим отново какви ги вършим – защото друг вместо нас няма да го стори.
Автор: Ивайло Ачев
