193 държави членки на Организацията на обединените нации (ООН) одобриха с овации резолюцията за назначаването на бившия министър-председател на Португалия Антонио Гутереш за ръководител на организацията. Социалистът в продължение на десет години беше върховен представител на ООН за бежанците. До вчера...
Идеите
Всеки век е дал жертви в името на идеите си. Едни по-дръзки, смели и революционни, други - с последствия в бъдещите поколения, идеите са двигателят на човешкото развитие и разруха. Родени сред кризи, сгромолясали се светове, стопени съдби или пред камината, идеите са променяли представите за допустимото.
Така е и с една голяма идея, в чиято основа лежи убеждението, че мирът и сигурността могат да достигнат до всеки един член на планетата. Или с други думи говорим за Организацията на обединените нации (ООН) - наследница на Обществото на народите (ОН), появило се след Парижката мирна конференция във Версай, когато човечеството все още се намира в шока от Първата голяма катастрофа на света.
Разбрал, че La Belle Époque (хубавото време, прекрасната епоха - бел. ред.) се е сринала под гигантските мащаби на ужаса от световната война, човекът започва да брои милионите жертви. И така до втория взрив, който въобще променя генерално характера на геополитическото състояние на държавите. Идеите на двете световни войни са подхранени от милионите загинали. Днес и хората, и идеите ги няма.
Да обединиш нациите
Отърсвайки се от умопомрачителните размери на военното и хуманитарното бедствие на Втората световна война, светът създава Организацията на обединените нации. Идея за мир и сигурност, зад която стоят труповете на милиарди.
Когато американският президент Франклин Рузвелт измисля термина 'Обединени нации', едва ли е подозирал, че той ще лежи в основата на съвременната ни дипломация, че ще бъде толкова лицемерно експлоатиран и ползван като параван за геополитическите совалки на големите играчи.
Още в зародиша си ООН си поставя амбициозните цели да съблюдава за мира и сигурността по света. Организацията също така се нагърбва със задачата да решава международни проблеми от икономическо, социално, културно и хуманитарно естество. От 1945 г. до най-ново време почти всички световно признати държави са и членове на ООН.
Тя постепенно изгражда своите съдържателни елементи като Общо събрание, което е съвещателен орган, Икономически и социален съвет, който се грижи за изпълняването на различните хуманитарни дейности на организацията, Секретариат, Международен съд и Съвет за попечителство.
Може би най-важната структура на организацията обаче е нейният Съвет за сигурност, от който са част най-мощните държави на планетата като постоянни членки: САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай. Те могат да налагат вето на всяко решение на Съвета, в който влизат и още шест непостоянни страни членки, избирани от Общото събрание.
Съветът за сигурност се занимава с разследването на международните конфликти и анализира всеки един сблъсък, но единствено може да издаде препоръки за неговото мирно разрешаване. Освен това в правомощията му е да изиска налагане на санкции срещу държава, която застрашава мира и сигурността.
Установяването на Студената война обаче до голяма степен парализира дейността на Съвета по обективни причини. Тя е и в основата според редица експерти Организацията на обединените нации да се превърне във второстепенна сила при разрешаването на последващите геополитически събития, които пряко рефлектират върху състоянието на днешната ни действителност.
Лицемерният парадокс
Днес, уважаеми читатели, в ООН членуват велики сили, които са изключително сладкодумни, когато става дума за разрешаването на военни конфликти, хуманитарни катастрофи и социални неравенства някъде по света. Същите тези държави обаче се намират в лицемерния парадокс да говорят за справедливост, мир и сигурност, а чрез систематичното си поведение подклаждат напрежението в Близкия изток, стимулират търговията с оръжия и плащат за идеите си, превърнати в интереси, с труповете на цивилните.
Днес 'Обединените нации' на Рузвелт са едно голямо благопожелание, което се поддържа от доклади, резолюции, висш дипломатически пилотаж и много-много трупове, върху които стъпват борещите за стабилност и сигурност.
Днес ООН е бюрократична машина, в която решенията се взимат на аварийното стълбище на мира, а от трибуната на организацията лицемерно се хвърлят послания, които не достигат до никого и нямат значение.
В не толкова далечния век на Просвещението големите мислители на времето са вярвали във възможността за постигането на световен правов ред, който да е в основата на мира сред човеците. Други са използвали изкривено и лицемерно идеите им. Днешният свят експлоатира идеите за мир, равнопоставеност и сигурност през икономическите и технократските аргументи, през алчността и високомерието. И затова става все по-несигурен, нестабилен и саморушащ се. А зад реализирането на фанатични прищявки и безумни хрумвания продължават да стоят трупове. И сякаш нищо не се е променило, откакто светът е друг.
Автор: Румен Скрински
