Успяхме, ей! Доказахме, че всичко можем да съсипем - само ни го дайте. Дори най-простият принцип на пазарната икономика - този на търсенето и предлагането, не ни лови. Това е еднозначното и категоричното заключение след вчерашното заседание на т.нар. Тристранка - заради скъпия ток на борсата.
Повтарям за неразбралите - заради скъпия ток на свободния пазар. Свободният! Пазар!
Нямам представа доколко наясно са тези, които четат настоящия текст, що е то борса. Според всички учебници по икономика, това е място, където някой предлага нещо, търсено от някой друг, който го купува. Колкото повече предлагане и по-малко търсене, толкова по-ниска цена - защото никой търговец не иска да му "залежава" стока, понеже не се търси и гледа да изкара поне нещо, а не да остане с нищо. Колкото по-малко предлагане и повече търсене, по-висока цена - защото всеки търговец ще се опита да спечели повече и като има много кандидати, те ще се надпреварват, за да вземат търсенето - а надпреварата печели този, който даде най-много (пари). Елементарно и учещо се в първия досег с материята "икономика".
Та сега въпросът към ревящите работодатели и хленчещите синдикати, но най-вече "работодатели" като Васил Велев, е следният - на борсата ни какво има - повече предлагане или повече търсене?
Разбира се, това не е единственият въпрос. Другият въпрос, който беше зададен на Велев от Поли Златарева в публицистичното предаване на БНТ "Още от деня", е какво предизвиква пиковете на цената. И Велев почна да мънка - ами имало нерационално поведение на купувачите, имало теч на информация, ала-бала. Имаше дори дежурното обвинение към ЕРП-тата - как щели да си избият цената от битовото потребление при следващия регулаторен период, когато щели да поискат по-високи цени от КЕВР за регулирания пазар и КЕВР да им ги даде.
Велев, обаче, удобно НЕ КАЗА какви договори за купуване на ток сключват тези работодатели, които сега мрънкат. Дали са еднодневни? Дали са по-дълги? Колко по-дълги? Защото, когато сключваш дългосрочен договор, тогава цената не ти се променя всеки ден. Когато обаче тарикатееш и си мислиш, че може всеки ден да купуваш евтино, тогава ще има и добри, и лоши дни - с по-ниски и с по-високи цени. Това го знае всеки, имал си дори малко вземане-даване с борси.
Хайде сега да бъдат така добри работодателите, които недоволстват от свободния пазар, да обяснят те какви договори сключват. А не да има подмятания как някои търговци много печелели, затова не било честно. Все едно Велев няма да печели, ако може - ще се откаже за полза роду!
Още нещо - оплакването от цената. Нека г-н Велев каже знае ли как се формира тази цена. Например влиза ли в нея цената на квотите за вредни емисии? Защо тя се качва - дали защото имаме повече замърсяващо производство за сметка на ВЕИ, понеже ВЕИ са много лоши и чрез тях ни ограбиха енергетиката? А кой насаждаше години наред лоша репутация на ВЕИ като начин да се сдобиваме с енергия, защото едни престъпници се възползваха и от това и направиха пари? И работодателите дали направиха нещо в тази насока?
Цялата история прилича на ситуация, в която хлапета играят "Не се сърди човече". На някое от хлапетата обаче не му тръгва и веднага бута фигурките - защото не е честно да не му върви и да не печели! Затова сега има рев към държавата - да помага, да се намесва, все едно сме в уж отминалите времена на регулиращия всичко комунизъм. Като да идеш да ревеш на рамото на мама, че не си бил на "Не се сърди човече". И точно заради такива истории т.нар. "работодатели" обират само присмех. Защото номерцата им може да вървят на седянката, но накрая винаги лъсва истината - а тя боли!
Автор: Ивайло Ачев
