Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

И пак е време да поговорим за тока

03 януари 2015, 11:14 часа • 42306 прочитания

През 2014 година лошото развитие на българската енергетика достигна предела, отвъд който е неизбежна „шоковата терапия”. Около това мнение се обединяват двама енергийни експерти, оценявайки станалото през 2014-та.

Лавината от проблеми в българската енергетика става неудържима. Най-видимото й цифрово изражение са наближаващите 4 милиарда лева загуби на Националната електрическа компания (НЕК) и Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Погрешните политически решения

Красен Станчев от Института за пазарна икономика подчертава, че тези проблеми са резултат от поредица политически решения в миналото: промените в закона за енергетиката и намаляването на цените на електроенергията; решенията за отнемане на лицензите на ЕРП-тата и за предоговаряне на част от дългосрочните договори; кръстосаното субсидиране на заводски централи и топлофикации; разходите на НЕК по проекти като "Цанков камък" и "АЕЦ Белене", и на БЕХ по "Южен поток"; спирането на либерализацията, която по замисъл трябваше да бъде факт още на 1 юли 2007-ма, и учредяването на БЕХ.

Към този списък Станчев добавя два важни според него факта. Дългосрочните договори за т.н. „американски централи” (Марица изток 1 и 3) бяха подписани, за да има алтернатива при затварянето на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй" и „чисти” въглищни централи с местен ресурс. Тези договори са залегнали в две енергийни стратегии и десетина решения на ДКЕВР, т.е. те са неотменими по съдебен път. Отлагането на либерализацията пък е следствие на решенията за изграждане на "Белене" и "Цанков камък", тъй като моделът на „единствения купувач” е нужен на НЕК, за да финансира участието си и плащанията по двата проекта.

Лавина от проблеми

През 2014-та, по думите на Станчев, последствията от тези политически решения се изразиха в намаляване на приходите на ЕРП и ВЕИ, неизкупуване на произведена енергия, но плащане за непроизведената електроенергия от Марица Изток 1 и 3; увеличаване на загубите на НЕК и БЕХ; отмяна от Конституционния съд на незаконосъобразните административните такси за ВЕИ, което доведе до допълнително увеличаване на загубите на НЕК. И не на последно място - съдебни дела срещу НЕК, наказателни процедури срещу България от страна на ЕС и намаляване на кредитния рейтинг на страната, което частично се дължи на състоянието на енергетиката.

Към всичко това председателят на Български енергиен форум Иван Хиновски добавя, че през 2014 е продължило натрупването на дефицит и в платежния баланс на Булгаргаз, което затруднява разплащанията му по договорите за доставки на газ. Булгартрансгаз, топлофикациите и ЕРП-тата бяха принудени да работят с орязани инвестиционни и ремонтни програми, а АЕЦ”Козлодуй” не успя да реши важния въпрос за финансирането на програмата за удължаване на ресурса на 5 и 6 блок. Държавата прибързано „зачеркна” ТЕЦ”Варна” заради необходимите 150 млн. евро за модернизацията й, но не изключи възможността да разреши инвестиции от десетки милиарди евро за нови генериращи мощности. Като например прибързаното и в нарушение на българското законодателство подписване на договор за изграждане на 7-ми блок в АЕЦ”Козлодуй”.

„Освобождаването” от Южен поток

Хиновски вижда и едно положително събитие през миналата година - провалът на проекта „Южен поток”. Преди да се стигне до този провал обаче, според Красен Станчев, проектът се е отразил върху ликвидността на КТБ, чийто "бизнес модел" по думите му е бил обслужване на големи държавни проекти, паркирани там от приятели и политици.

За Хиновски отказът от „Южен поток“ е щастлива развръзка за БЕХ и избягване на поредната икономическа катастрофа за българската енергетика. Независимите газови експерти от години твърдят, че истинската диверсификация на газовите доставки за България може да бъде постигната с изграждане на южен коридор. Затова „освобождаването” от „Южен поток” дава много по-добри възможности за българската енергетика, твърди Хиновски.

Проработи ли идеята за енергиен борд?

Двамата експерти се разминават донякъде в оценката си за ефекта от т.н. енергиен борд. Според Иван Хиновски този проект е бил a priori обречен на неуспех поради концептуално сбъркания модел. Струпването на десетки участници в заседанията, всеки защитавайки свои корпоративни интереси, е уморително усилие и е осъдено на провал. А и от юридическа гледна точка е било странно „независимата” ДКЕВР да бъде член на друга комисия, която де факто се оказва „по-старша” от нея.

Според Красен Станчев идеята е проработила в две направления: "Първо, доизясни се донякъде реалното състояние в електроенергетиката и причините за него. Второ, самият акт на създаването на борда даде кураж за смяна на ръководството на ДКЕВР и за вдигане цените на електроенергията с 10%. Тук обаче всичко спря. А трябваше да продължи работата си в две направления: обосноваване на отказа от несъответстващи на закона политики на ДКЕВР и ново увеличаване на цените на електроенергията", казва Станчев и добавя: "Дъното едва ли е достигнато, но за мен е очевидно, че са опитани всички вредни политики в енергетиката и място за маневриране просто няма".

А сега накъде?

Според него три неща са абсолютно належащи: повишаване на цените, либерализация и възстановяване на управлението на закона в отрасъла. Вероятно биха имали смисъл и някои промени в закона за енергетиката - въвеждане на индивидуална отговорност на членовете на ДКВЕР (по подобие на подуправителите на БНБ) и по-ясна формулировка на принципа, че приходите трябва да покриват разходите, както е в цялата икономика.

Аргументът, че повишаването на цените щяло да натовари домакинските бюджети е просто невалиден, смята Станчев. При два пъти по-бедно население в периода 2003-2005 г. цените на електроенергията бе повишена с 45%. Ниските цени освен това субсидират 20-те процента богати домакинства. Зад страха от вдигане на цените преди либерализацията, се крие и чиста макроикономическа необразованост: за последните 10 години инвестициите в енергетиката са 17 млрд. лева (част от тях безсмислени, но вече са направени), а цените са се повишили с 30-на процента, инфлацията - над 42%. При това положение никоя инвестиция не може да се изплати, казва Станчев.

Според Иван Хиновски е налице изтрезняване в политическото ръководство на енергетиката. Въпреки това той не е убеден, че дъното е достигнато и рисковете са осъзнати - популизмът още „броди” в медии и политически партии, табу е темата за ново повишение на цената на тока, критично се бави планирането на радикална програма за реформи и действия. Като належащи стъпки през 2015 г. той посочва преструктуриране на НЕК и „изсветляване“ на 4-те групи обособени дейности в него; търсене на решения с дългосрочните договори за изкупуване на енергия от ВЕИ и ТЕЦ-овете в „Марица изток” или облекчаване на условията за частичен износ на енергията, произвеждана от тях; продажби на някои от неоперативните активи на НЕК; одити и „затягане на коланите” във всички енергийни дружества.

Хиновски смята, че евентуалното повишаване на цената на електроенергията трябва да бъде последното действие в случай, че реформата не даде очакваните ефекти. "Крайно време е правителството да разбере, че времето за стандартни действия вече изтече. Планираните одити са необходими и ще дадат важна информация, но те са само преглед на „болния“. Налагат се серия спешни оперативни интервенции или с други думи – „шокова” терапия с редица непопулярни мерки", казва Иван Хиновски.

Източник: Дойче веле

Петър Чернев
Петър Чернев Отговорен редактор
Новините днес