По всичко личи, че след затихването на най-дългите улични протести срещу лявото управление в България, именно евроизборите са новия хоризонт за събитията, които нажежават страстите. Или за страсти, които нажежават събитията – изберете сами.
Но какво ще кажете, ако някой нахлуе в дома ви и настоява, че, тъй като след четири месеца ще се сбиете с жена си, по-добре да се скарате още отсега? Ще го изхвърлите като мръсно коте ли? Да, но ако случайно сте българин, значи вече би трябвало да сте изхвърлили от живота си всички политици. Или поне телевизора, радиото и интернет, защото чрез тях политиците все по-нагло нахлуват и вещаят лоши бъднини на онзи, който харесва не тях, а някой от останалите лъжци, мошеници, крадци и бандити.
Преувеличавам малко, разбира се, но съвсем малко – колкото да съм напълно ясен, че градусът се вдига и още сега на моменти вече нещата са нетърпими.
Как си представяте например един скандал, в който са замесени Цветан Цветанов, бивш вътрешен министър и обвиняем по няколко дела, действащият главен прокурор Сотир Цацаров и Делян Пеевски, депутат и медиен магнат, най-оспорваният политик през последните осем месеца и известен като човек, чрез който се дърпат конците на цялото сегашно ляво управление?
Съветвам ви – по-добре не си го представяйте. Защото само за няколко дни, откак те тримата се замерят с обвинения и уточнения към обвиненията, излезе толкова много смущаваща информация за думите и делата на хора по високите етажи на властта, че дори само половината да е истина, тези високи етажи би трябвало да се бутнат изцяло и да си живеем само на ниските.
Няма да влизам в подробности за този скандал. Първо – той не е приключил и всяка подробност е предпоследна, второ – от гледна точка на обществената полза цялата работа е напълно безсмислена, доколкото това е скандал за разчистване на сметки или заемане на позиции някъде в задкулисието. Ще попитате обаче – защо тогава го споменавам във връзка с изборите за Европейския парламент?
Ами важно е, защото и трите споменати фигури са представителни за разположението на основните политически сили, за опита на политиците да използват институциите за своите частни партийни цели, за начина, по който се прави политика и се кадрува в тази страна, за начина, ако щете, по който разбираме и европейската идея – просто като повод за разчистване на вътрешните ни български сметки.
В крайна сметка тези три фигури и скандала между тях са съвършено представителни за невероятната обща слабост на българската демокрация. Затова – мисля, с право – си задавам въпроса как утре България ще поеме председателството на Европейския съюз, след като тя нито познава, нито се интересува сериозно от европейските дела.
Но ако приемем, че силното предизборно противопоставяне на знакови фигури от двете страни на барикадата все пак е разбираемо, то интересното е, че този път имаме силен публичен конфликт и само от едната страна на въпросната барикада. Или поне така изглежда. Или поне така се представя. Става дума за решението на бившия президент Георги Първанов и хората около него от политическия проект АБВ да излязат с алтернативна лява листа за евроизборите.
През последния месец това предизвика порой от негодувание, критики, взаимни обвинения, дори реални сълзи от страна на по-мекосърдечните хора в БСП. Вероятно защото те, доколкото са вътре в историята, не могат да погледнат обективно и да видят колко тя е съшита с бели конци. Ако има някакъв истински конфликт в левицата, то той не е между доброто ляво и лошото ляво, както се опитват да ни го представят.
Чисто политически погледнато, разликата между лявото мислене на Георги Първанов и това на Сергей Станишев е като разликата между две песъчинки, гледани от Луната, тоест те двамата и техните кланове изобщо не са различно леви, а еднакво. И конфликтът им отново е свързан с лични амбиции, а не с противоборство на политически идеи и визии. Което означава, че ако на изборите през май АБВ действително успеят да изпратят поне един депутат в Брюксел, то и там, и в София партията-майка и партията-отроче отново ще се гушнат, като загърбят старите крамоли в името на новия общ интерес.
С други думи – ще се разберат за сметка на всички останали, включително за сметка на Европа. Както, впрочем, и на онези българи, които се подлъжат от сегашните им привидни различия.
Всъщност обаче има ли шанс проектът АБВ на Георги Първанов наистина да вкара собствен евродепутат? Отговорът на този въпрос е важен, защото може да има глобален ефект – да се окаже например, че от него зависи накъде ще наклонят везните в самия европейски парламент, доколкото силите между левицата и десницата там в момента са доста изравнени.
Важен е също и по отношение на вътрешните развития, доколкото може да подпомогне падането на сегашното правителство и провеждането на още едни предсрочни избори. За целта това, което трябва да се случи, е просто – Първанов и хората му да откъснат сериозно количество леви гласове и да привлекат периферна подкрепа от различни националистически и псевдодесни формации.
Социологическата агенция „Алфа Рисърч” още в края на януари изнесе резултати от представително проучване, според което именно така се получава и АБВ може да вземе цели седем процента от гласовете, което означава, че може да има дори не един, а двама евродепутати. Освен това агенцията даде преднина на опозиционната ГЕРБ пред управляващата БСП.
Десетина дни по-късно този резултат бе контриран обаче от проучване на агенция „Медиана”. От него излиза, че нищо такова няма и БСП продължава да си води на ГЕРБ с приличните 5.5 процента. А, още по-важното – че проектът АБВ всъщност събира едва 1.9 на сто от гласовете и няма никакви шансове за пробив.
Това разминаване в процентите, което е твърде далеч от рамките на стандартната статистическа грешка, показва, че войната за заемане на добри предизборни позиции освен междуличностна, вече се превърна и във война на социологическите агенции. Отдавна е известно, че в България те са не инструмент за обективно измерване на обществените нагласи, а за обслужване на конкретни политически интереси и манипулиране на въпросните нагласи.
Така че ранният сблъсък между тях изобщо не е случаен. Ако обаче ме попитате как при това положение някой може да се ориентира изобщо в ситуацията, ще отговоря, че има една задължителна комбинация от три важни фактора за това – първо, да имаш много изстрадан опит на българската политическа територия, второ – винаги да следваш носа си, тоест, да различаваш вонята, която се носи от действията на политиците и да се ориентираш по нея и трето – никога да не им вярваш безрезервно, с други думи – ако попиташ някого колко е часът и той ти отговори, тутакси да провериш има ли часовник.
Автор: Пламен Асенов, SBS
