„Българинът трябва да си смени чипа“, рече царят Сакскобургготски, малко преди да стане премиер. След това отвори писта за телохранителя си да го наследи във властта.
След това бившият охранител със сенчесто минало стана премиер, вживян в почти митичния си образ на борец срещу престъпността и корупцията.
После борецът срещу престъпността и корупцията светкавично ги пречупи, тоест отсече им опашката, за да ги оглави.
И като ги оглави, седна на престола. И нареди край себе си бутони, бушони, пешки и офицери (от ДС). И стана недосегаем самодържец. И започна да си играе с държавните дела и интереси като с неполучено в детството камионче с дистанционно. Да ги метка насам-натам, да ги врътка резко. Да спира и да пуска тръби, да отваря, затваря или подарява електроцентрали, да продава сигурност, за да купува прескъпи самолети, да бълнува газови трасета, да опъва тангенти и магистрали, за да им реже лентичките и си джитка по тях с джипката до морето. Да размахва я захарна пръчка, я сопа - според както се събуди сутрин или съобразно нивото на международното положение. Да жонглира с фиска и държавните ресурси като с циркаджийски бухалки. Да раздава поръчки и привилегии на придворните си по тенис и бридж, да подхвърля трохи от държавната трапеза на закъсали вузове, клубове, бизнеси и общини, докато показно наказва с арести, съдебни дела, искове и белезници непослушните, дето му газят думата и рахатлъка. Да „си ги избира“: депутатите, министрите, кметовете, законите и прокурорите. Да си печели изборите. Да пуска и спира машинното гласуване. Да си храни медиите. Дето са му като семейство, щото вече си няма Цветанов, да го хвали, харесва и обича…
Но и международната общност го обича! Затова го целуват и прегръщат най-изтъкнатите ѝ предводители… Преимуществено щом поддаде за некой нов геополитически гешефт или милитъри гяволия.
Разбира се, българският народ също го обича, омаян от нахъсаното му дърдорене и фрапантна харизма. Дори и опозицията (доколкото е оцеляла такава) тайно таи пиетет към този самороден виртуоз на политическите и държавнически лупинги, фокуси и кьорфишеци.
И какво от това, че България е в дъното на всички европейски класации: по демография, по смъртност, по здравеопазване, по пенсии, заплати и социална защита, по корупция, образование, екология и медийна свобода. Че арестуват журналисти заради техни разследвания за царящото беззаконие. Че набеждават неудобните и ги вкарат в нескончаеми съдебни саги, за които накрая плащаме всички ние. Че загробват бизнеси, само защото не са успели да ги придобият или пречупят. И че в тази държава може да се просперира единствено чрез раболепие и слугинаж.
И какво, че след далаверите с детските ваксини и лекарствата за онкоболните, след гафовете с фонда за лечение на деца и оградата на границата с Турция, след престъпното избиване на стадата в Странджа - няма виновни, няма осъдени? И че рехавите граждански реакции и протести биват йезуитски потушавани още в зародиш.
И на кого му пука, че импотентната държавна администрация не може да опази дори личните ни данни, но пък има претенции към нашите данъци? И дали има изненадани, че в рамките на няколко месеца бяха хакнати халтавите защити на Търговския регистър, сайтовете на МВР, ЦИК, ГРАО, НЗОК, електронните винетки, а сега и на НАП. Че информационни масиви с чувствителна лична и финансова информация се търкалят из публичното пространство…
И така, дами и господа, всеки желаещ (отвътре и отвън) може да спекулира с цялата държавна информация. Защото от вчера е пределно ясно, че България е разграден двор. С граници и кибер-пробойни, отворени за всекиго и за всичко - от мигранти до войни. Поради скудоумието и необузданата лакомия на задкулисието и властта у нас.
Но дали ви впечатлява, че в момента онова, което ви идентифицира като човек - с личните ви паспортни, здравни, семейни, имотни и финансовите тайни, може би се търкаля из нечии имейли? И какво от това, ще кажете вие. Защото сте обръгнали да ви тършуват и търгуват, с вашите ЕГН -та на предизборния пазар, например - като глави добитък… А може би вече сме? – Мълчаливи ЕГН-та, застинали в безропотен ступор… И с отдавна хакнат чип.
Ако изобщо е останал чип.
