Българските старци - ако не всички те, то голяма част от тях, особено тези, които живеят на село, заспиват здраво оключени, по възможност и зарешетени, и пак по възможност - въоръжени. Кой с каквото оръжие има - ножове, брадви, мотики, в краен случай - тояги. Пазят се от неканени гости, от крадци, които за едните пет лева са готови да изнасилват, да пребиват, да убиват дори.
Сутрин оцелелите имат обичая да се проверяват - дало ли е днес селото им курбан на крадците, или са се отървали без щети и жертви. И така - всяка божа сутрин, докато Бог ги прибере. А крадци по селата - с лопати да ги събираш. Същото не може да се каже за численото присъствие на полицията. Нито денем, нощем пък хич.
Няма ден, в който да не се набодете на съобщения от типа: пребиха и ограбиха старец, изнасилиха и ограбиха възрастна жена, взеха пенсиите на самотни старци.
"Брат ми го убиха, самотен беше. И да е викал, те са двама души, надвили са го. Изкъртили вратата с кирка. Той се е събудил и е викал за помощ, ама кой да чуе... Ето и аз сама живея. Отидох и видях, че е проснат на входа, а мотиката - върху него. Те с мотика са го трепали, с балтия са го довършили..." Или това: "Старецът е убит от четирима крадци, които се надявали да открият у него пари. Когато това не се случило, те го пребили до смърт от гняв, завързали го и избягали."
Ей такива са разказите на самотните старци по селата. Животът ги е научил, че няма на кого да разчитат. Ако не успеят сами да се опазят (а откъде сили за това), никой няма да се втурне да им помогне. Стане ли беля в селото и не хванат крадците и убийците скоро, знаят, ще се повтори и потрети. Докато не остане къща опразнена, старец - непребит, старица - непоругана и неограбена.
Хайдушки времена. Без правила, без ред, без закон, без власт. Оцеляват единици. Късметлиите, на които имането (железен креват, пръскачка, стар казан за ракия, скътани пари за погребение) оцелява, са единици. Има села, опоскани до гвоздей. Една приятелка е качила в блога си снимки от наследствената къща на баба си в градче от селски тип в Северна България - изтърбушени са дори кабелите (поставени там 1929 г.), за да вземат и от тях по две-три тънки телчета. Къщата е с изкъртени прозорци и врати, за мебели и вещи да не говорим, всичко е опоскано - до конец!
Такива къщи из България има в почти всяко село. И никой нищо - все едно че всичко това си е в рамките на позволеното, в реда на нещата. Ама какъв ред само. Провокира ме тези дни един полицейски отчет. МВР било заловило 583 бандити по селата. И това е станало през март тази година в 848 "полицейски акции по противодействие на престъпността в малките населени места". Разкрити са 466 престъпления, образувани са 867 досъдебни, бързи и незабавни производства.
Ако числата ви се виждат малки, умножете по две - защото данните са само за 13 области. Значи МВР би трябвало да е заловило поне 1176 бандити по селата през март. Умножете сега по 12 - за една година това прави едни 14 112 дребни и едри крадци, а сред тях и убийци (лишават от живот обикновено защото са взели малко пари или никакви, и почти задължително - когато жертвата ги познае). Представете си нататък как съдебната система на държавата се справя с 14 хиляди дребни и едри бандити. От най-обикновен бандитизъм по селата. За едрите им колеги от градове и ведомства не говоря.
Та с този си отчет МВР сега ни обещава, че тя - сигурността на жителите на малките населени места в страната, била станала приоритет. Пак сега, през пролетта на 2013 г., била "създадена допълнителна организация и е направена предварителна оценка на оперативната обстановка по места". И освен това във вътрешното министерство са разбрали, че основният "вид престъпления, характерен за тези селища", били кражбите от къщи, вили, гаражи, дворове и селскостопански постройки.
Човек чете и не вярва на очите си - да не би досега българското МВР да е било на някоя друга планета или в някоя друга държава? Или основната причина за тези откривателства се крие в простичкия факт, че държавата - и властта изобщо - дотолкова е запленена от собствените си проблеми, та дори не е разбрала за терора, който всеки ден се случва в българското село. Или може би много преди Бог да е решил, държавата е прежалила своите старци. Оставени и без друго да живеят унизително последните години от живота си заради мизерните им пенсии, та към това е прибавен и тормозът да не се събудят сутрин, защото крадци са разбили и поругали дома им, пребили са до смърт и тях самите.
Та хубаво е, че сега от МВР ни успокоява с нова организация - всеки ден да има полицаи на местата с концентрация на престъпления, дори и униформените щели да имат гъвкаво работно време. Ще видим колко дълго ще се задържат тия приоритети за МВР - дали само за времето на предизборната треска, дали за рамките на служебното правителство или пък наистина ще се случи чудото и българските полицаи ще пазят хората по селата, включително и беззащитните и самотни възрастни, постоянно. Но е ясно, че така - без ред, без сигурност, дълго още селото няма как да издържи.
Колкото и да са хайдушки времената, и за тях историята слага някаква черта. Дори кърджалийското време в Османската империя и по нашите земи е траяло не безконечно, а само едни 30 години. При това вижте с какви правила са боравили главатарите на кърджалиите: "...за да не претърпи никакви загуби и вреди казата ви, утре вие ще ни изпратите пет ямурлука, пет товарни животни, 200 кесии тютюн, 200 оки кафе и 20 кесии (по 20 000) акчета точно. От нас няма да имате никакви щети. Ще останем една нощ в казата ви, после ще отидем в друга. Веднага да дойдат няколко старци да уредят тази работа! ...Добре си опичайте ума, сетне не ще приемем молбите ви. Да знаете, че е истина!"
Пращат го този ултиматум 9 кърджалийски главатари до управителя и населението на една област, откъдето дълго не са плащали на хазната на султана. Вера Мутафчиева пише, че такива документи не са били уникат, а редовни писма, с подпис и печат на главатарите, отправяни до властта на съответното населено място.
А днес, без да живеем в кърджалийски времена, хаосът и бедността настъпват по най-грозния възможен начин - като ограбват и убиват безпомощни старци. Само че нека държавата да не пропуска едно - че като види съвсем дъното, населението само ще почне да се въоръжава и защитава. А оттам до разпада на същата тази държава пътят съвсем не е дълъг.
Автор: Генка Маркова, 24 часа
