Знаете ли приказката за данъчната политика на султана? Нея много я обичат икономисти, които изповядват кейнсиански възгледи – че за да растеш, трябва да харчиш.
Та приказката е следната – в едно „султанство” на владетеля му дотрябвали пари. И тъй като в онези времена пазарите са били само на площада, а не някъде из виртуалната реалност и парите са били в брой, не в някакви мигащи на екран числа, султанът стигнал до най-лесното решение – ще увеличаваме данъците. Увеличил ги и веднага пратил везирът да види как реагират хората. Върнал се велможата и докладвал: „Господарю, всички работят повече и парите текат към хазната”. „Тогава удвои данъците”, рекъл султанът. Речено-сторено – везирът пак на проверка, пак се връща и докладва: „Никой не спи, всички се бъхтят, за да платят”. „Удвоявай”, нарежда султанът. Този път обаче, след обиколката, везирът носи чудни новини: „Господарю, никой не работи, всички са по кафенетата и се веселят”. „Веднага сваляй данъците”, скочил разтревожен султанът, защото знаел – на поданиците му вече не им пука от немотията и искат поне да поживеят колкото могат – като хора.
Ред дойде и за България да се весели. И защо да не се повеселим – 25 години живеем в криза. Никаква реформа няма, нищо не работи, всичко е на самотек. Ден след ден все някоя организация вие до небесата колко е лошо положението и става все по-лошо. Ето, вчера БСК „радва” с поредната такава новина – от 2009 година си седим в застой, никой не взема дългосрочни заеми, защото всеки го е страх, че не може да ги върне.
Стига страх от кебапчетата, каза и проф. Михаил Константинов. Той е математик, не икономист, но все е професор и все с цифри се занимава. И аз му вярвам, защото гледам цифрите отдавна – да живееш на заем е на мода. Обобщени данни на Евростат, МВФ и на ЦРУ за 2012 година относно задлъжнялостта в световен мащаб показват категорично – обетована земя се става с големи дългове. Например Япония има над 237% публичен дълг спрямо БВП. САЩ е с над 106% (тук колко трилиона долара са, сигурно доста хора няма да могат да преброят толкова нули), Австрия е със 73%, Белгия – 99%, Кипър – 86%, Франция – 90%, Германия – 81%, Исландия – 99%, Ирландия – 117%, Италия – 126%, Холандия – 71%, Испания – 84% и т.н. Дори Бруней, където тоалетните са от чисто злато, има повече задължения, отколкото може да покрие наведнъж, макар и малко повече – 2%.
За хората, на които не им е ясно, съотношението държавен дълг – БВП показва колко от това, което произвеждаш, може да изплати онова, което харчиш. Е, когато съотношението си расте към безграничен плюс, значи харчиш здраво и скоро ще дължиш повече, отколкото имаш в момента - когато си над 100%. И ако дължимото бъде поискано, фалираш.
Тънкият момент обаче винаги е в „искането да върнеш” – никой не би посмял да иска всичко накуп, когато знае, че ще убие длъжника. Защото тогава няма да види абсолютно нищо.
Така че да не се правим на големи финансови светци и по възможност нека вземем здраво заеми. Щом изброените по-горе могат, можем и ние. И кой знае – като вземем повече, може да наситим лакомията на лапачите, които наричаме законодателна, изпълнителна и съдебна власт, та току виж останало нещо и за обикновените хора. Ще пийнем, ще хапнем, ще се повеселим – и тея три неща, и пак, и пак, и пак. ЕПИМЕНО!!! Така и така всички дължат – ще се фалира на общо основание. Въпросът е кой ще е жив, когато дойде това време – дупе да му е яко. А дотогава ще е кощунство ние да сме най-големите балами и да гледаме да сме в Маастрихтски граници (най-много 60% публичен дълг от БВП), докато другите масово са отгоре. Защото като рухне системата и да си бил отличник, все тая.
