Гърция – това е горещата световна тема още от началото на миналата седмица, стана гореща тема и за България през тази седмица. Поляризацията на мненията е очевидна – от „мръсните кредитори”, които искат Гърция да става „бананова република” до „да плащат, след като са харчили”.
Когато става въпрос за икономика, борси, ценни книжа, кредити и заеми обаче нещата никога не са прости. И е редно да се вниква в проблемите, за да е ясно кой носи отговорност за тях. А отговорността в случая далеч не е само на гърците. И това не трябва да се забравя, а да се помни. Защото иначе на сцената излиза популизмът.
Предисторията
Защо Гърция се докара дотук – всичко почва в началото на този век, когато страната влиза в еврозоната. За да влезе там обаче, гръцкото правителство буквално прави счетоводен трик с помощта на една от големите американски инвестиционни банки Goldman Sachs. В периода 2001-2002 година гръцкото правителство прикрива 15 млрд. долара дълг, за да изглежда поне на книга, че влиза в критериите от Маастрихт за член на еврозоната – максимум 3% бюджетен дефицит и 60% публичен дълг. Гърция е член на валутния съюз на ЕС от 2001 година насам. И точно този трик доведе до двете спасителни програми на ЕС и МВФ за Гърция - когато имаше опасност от просрочия по плащанията на превалутирания дълг.
Как се случва това - чрез сложни финансови инструменти, предложени от Goldman Sachs, Гърция „скрива” 15-те млрд. долара дълг, като преобръща свои десетгодишни държавни облигации в суапове. Облигациите са оценени в долари и йени, но биват преобърнати в евро, за да се спазят Маастрихтските критерии.
За непосветените - суапът е вид дериват и представлява основната защита срещу кредитен риск – купувачът на суапа плаща на продавача, който трябва да го обезщети в случай на просрочие. А дериватът е финансов инструмент, чиято стойност е производна на стойността на даден актив. Вместо обаче да търгуват със самия актив, участниците на пазара се договарят за обмяна на пари, активи или друга стойност в някакъв бъдещ момент.
Обмяната на гръцки облигации в долари и йени в облигации в евро се извършва като се използва т.нар. историческа лихва – механизъм, който води до намаляване на дълга. Отделно обаче се фиксира и доходност за обслужване на дълга, която е в две форми – фиксиран и плаващ курс. Дължимото се изчислява на базата на спекулативно количество дълг – например базата е 1 млн. долара, което значи, че доходността (лихвата), независимо дали е фиксирана или плаваща, се умножава по 1 млн. долара. В случая с Гърция базата е 15 млрд. долара – близо пет пъти повече, отколкото е размерът на самия заем, взет от Goldman Sachs в замяна на гръцките облигации!
През 2003 година става ясно, че първоначално сделката с Goldman Sachs носи сваляне на гръцкия дълг с 2%. Но за да плати главницата от 2,8 млрд. евро на американската банка, Атина прави нов суап, който е обвързан с друга лихва – доходността по самите гръцки книжа, която е свързана с инфлацията в страната. А с годините тя расте, т.е. върху главницата се качва непрекъснато по-голяма лихва, защото на 11 септември 2001 година, след терористичните атаки в Ню Йорк, американският борсов пазар се срива и това повлече надолу всички останали борси и облигации. Последва и ипотечната криза от 2007 година, която доведе до всеобща световна финансова криза.
Най-интересното е, че първият суап има гратисен период на връщане – три години. Ако дотогава това не стане (2004 година), то Гърция трябва за 15 години (до 2019 година) да се разплати с Goldman Sachs.
Кой управлява Гърция по времето на заема с Goldman Sachs – гръцките социалисти ПАСОК и Константинос (Костас) Симитис!
Ролята на Goldman Sachs
В своята книга „Хищническа нация” Чарлз Фъргюсън, който получава „Оскар” за документалния си филм „Вътрешна афера”, добре описва ролята на големите американски инвестиционни банки за кризата от 2007-2009 година. Достатъчно е да се знае само, че общо пет финансови институции контролират над 95% от търговията с деривати по света, а само Goldman Sachs и JP Morgan Chase управляват почти 50%. Още през 2010 година европейски финансови служители, занимаващи се с финансовото състояние на Гърция, пишат следното в свой доклад: „Има трудности при получаването на пълна и достоверна информация относно дълговете на Гърция”.
По оценка на Фъргюсън със суаповете с валута за Гърция, Goldman Sachs си е докарала 2,4 млрд. евро печалба! Подобна сделка трябваше да доведе до кешови плащания от Атина за Goldman Sachs, за да се покрие печалбата. Вместо това обаче американската банка прави нов суап, но отложен, който не влиза в отчетите ѝ. Според Фъргюсън това е направено, за да се фалшифицират отчетите на Гърция и да се осигурят приходи от такси за Goldman Sachs.
Специално за Goldman Sachs Фъргюсън е категоричен – тази банка най-добре се възползва от ипотечната криза. Тя изготвя ясен план и го реализира, като най-бруталното в него е, че за да се отърве от лоши активи като например гръцкият, банката умишлено залага, че тези активи ще се провалят! Всъщност Goldman Sachs защитава ипотечни ценни книжа със суапове срещу кредитен риск и след като нарочно не залага с високи оферти за ипотечни книжа, след това ги отписва и иска обезщетение от доставчиците на кредитна защита – като AIG. Хитро, безскрупулно и много печелившо – за сметка на други! Само за сведение – САЩ даде 85 млрд. долара за спасението на AIG. От чии джобове дойдоха тези пари?
Какво следва?
На този въпрос отговор може да даде само Господ, евентуално Ципрас. Но има няколко момента, които не трябва да се забравят и пропускат.
Първо – Европейската комисия специално публикува какви условия е предложила на Гърция. И в тези условия няма нищо страшно и изнудваческо. Иска се да се определят допълнителни средства за гръцкия бюджет през тази година и ясна фискална стратегия за периода 2016 – 2019 година, като в този пакет влизат данъчни, пенсионни, административни реформи. Ето и малко примери:
- Кредиторите искат 23% ДДС, но позволяват изключения за по-ниско ДДС за определени сектори като „първични хранителни стоки”, енергетика, хотелиерство, където ДДС може да е 13%. А за лекарства, учебници и дори театрално изкуство – 6%!
- До 2022 година пенсионната възраст в Гърция да стане 67 години, като има изключения - например за първа категория труд т.е. тежък, за инвалиди. Да се разпределят по-справедливо социални пенсии, за да няма източване на системата. Да се налагат по-сериозни наказания при липса на внасяне на социални осигуровки заради увеличаването на пенсионната възраст. Мярката с пенсионната възраст е в основата на пенсионния пакет, който трябва да спести между 0,25-0,5% от БВП на Гърция за тази година и 1% през 2016 година.
- За данъците – да се предприемат мерки за по-добра събираемост, като например 100% предварително внасяне на корпоративен данък до края на 2016 година.
Всеки, който желае, може да се запознае с предложенията на Брюксел на ТОЗИ ИНТЕРНЕТ АДРЕС!
Второ – на какво се надява Ципрас, след като не приема това нещо? Само той си знае, но ако е поне малко мошеник, освен велик популист, нищо чудно да има и някоя борсова завера. Защото може изведнъж да се окаже, че на 5 юли Гърция ще поиска да си остане в еврозоната с референдума си – Янис Варуфакис вече заговори ясно, че Атина не иска извън еврозоната. И тогава пазарите ще тръгнат нагоре – а кой преди това ще си е купил определени облигации?
Трето – поуката за България. Като мантра се повтаря как ние трябва да влезем в еврозоната, напоследък Левон Хампарцумян казва това във всяко свое интервю. Добре – само да не влезем както Гърция, с някоя борсово-счетоводна шашма и след това да се чудим защо така стана.
Автор: Ивайло Ачев
