Вчерашното извънредно заседание на Народното събрание по отношение на актуализацията на държавния бюджет очерта някои много интересни поводи за размисъл. Защото зад многото цифри, много политиканстване и многото драма с цел печелене на политически „Оскар”, прозират тревожни тенденции – поне по мое мнение.
Най-важна тенденция беше изразена от думите на депутата от ДПС и вечен финансист Йордан Цонев, че бил „сбъркал”, като човека-финансист на ДПС, в оценката си за спокойствието, при което правителството на Пламен Орешарски ще работи и ще събира приходи за бюджета. Не ме е срам да си го призная, каза Цонев с високо вдигната глава от парламентарната трибуна. Мен пък би ме било срам да кажа, че съм сбъркал с 500 млн. лева, особено като съм видял как за няколко часа над 10 хил. души излязоха пред Министерския съвет и поискаха главата на Пеевски и правителството. Съжалявам, но в България няма политическа сила, която да вдигне толкова хора на бунт за един ден. Това бяха хората, на които им писна от номера – дошли веднага след работа, с плакати, разпечатани на ксероксите във фирмата, а не подготвени със знамена, акустика и пропаганда. Затова такива катарзиси като този на Цонев много наподобяват пиеските, които гледаме от година и половина насам – първо Бойко си призна грешките преди предсрочните парламентарни избори миналата година, но не разбрахме какво следва от това, после Сергей Станишев взе да се извинява за избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС – катарзис до катарзиса.
Аз обаче съм недоверчив по природа и такива „извинения” на подобни 500-милионни „грешки” не ги приемам веднага, на доверие. Защото животът отдавна е показал, че когато някой се извинява за „грешки” от такъв мащаб, рядко е защото е имал добри намерения. Всъщност има намерения, въпросът е какви.
В прав текст самият Цонев призна, че актуализацията се иска за „засилване на фискалните буфери с оглед гарантиране на финансовата стабилност”. На прост език това означава, че се искат пари, за да не може някой „да клати” банковата система – да няма втори случай КТБ.
Че ДПС, с главна действаща фигура Делян Пеевски, е страна по случая „КТБ” отдавна е ясно. И то страна, която не иска Цветан Василев и банката да си останат същата могъща сила, както досега. КТБ отдавна беше известна като „банката на властта” и на ДПС, но вече не е така. А интересен нюанс сега е защо ДПС иска „да залива с пари” кашата „КТБ” и да подсигурява банковата система. Един от възможните и вероятни отговори – идват избори.
Какво се случва с изборите – снощи Европейският съюз удари сериозно по руските държавни банки, включително ВТБ, която се счита за доста мощен играч в България и поне досега действаше сериозно пред КТБ. Брюксел обаче реши – никой в ЕС да не пипва активи и пасиви, както и финансови инструменти с падеж от 90 дни т.е. три месеца от 1 август нататък. За три месеца значи официално никакво търгуване с краткосрочни активи, което редовно се ползва за бързо набиране на средства в брой. И сега въпросът е как ще действат партии като ДПС за изборите, след като много от паричните потоци под техен контрол се въртяха точно с покровителство от Русия заради проекти като "Южен поток", макар източникът да не е само Кремъл, а в голяма степен Близкия изток? За добър изборен резултат винаги са необходими свежи пари, особено когато има избори през няколко месеца и партийната каса почва да изнемогва в "пазаруването на вот" – колко по-свежи пари от бърз международен заем – хем по-лесно, хем не трябва пълна мобилизация на ресурси. Защото с европейските санкции ВТБ влиза в черен списък, а ВТБ е много важен фактор за „Булгартабак” – компанията със собственик „неизвестно физическо лице” и перла в короната на доходите на ДПС.
Буквално преди минути лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че се отказва от актуализацията на бюджета. Борисов много добре си е дал сметка, че тази актуализация се прави с цел облагодетелстване на ДПС и участието на ГЕРБ ще бъде сметнато за "коалиция". Защото, освен да „стабилизираме” уж „най-стабилната” система в България – финансовата, парите от външен заем ще се дават и за разплащане по оперативни програми - официално. А коя е, в духа на вчерашната гледна точка, най-покафЕнялата програма – ОП „Околна среда”, където вилнееше настоящият евродепутат от ДПС Искра Михайлова. Другата е „Регионално развитие”, където отново пръст има ДПС – чрез Министерството за инвестиционно проектиране, което възникна заради Движението за права и свободи и откъдето минават великите планове за развитие на България – защото от Министерството на регионалното развитие беше извадена Агенцията по кадастъра, т.е. спокойно, под крилото на ДПС, се действаше с конкретните мерки за конкретните хора.
Действията на ГЕРБ обаче повдигат и следният въпрос - след като Янаки Стоилов вкара в Народното събрание законопроект за изплащане на влоговете от КТБ с държаван гаранция до 100 хил. евро от 21 септември натататък, дали Борисов няма и друго предвид? Дали ще трябва повече време да се замажат нещата в КТБ, които водят към неприятна за Борисов посока?
Цялото това обяснение мога да го сведа и до едно изречение – когато човек с прякор Данчо Ментата почне да се извинява за грешки за милиони, значи нещата не вървят на добре за България. Затова за Борисов и ГЕРБ е хубаво категорично да се отдръпнат, защото в противен случай на изборите ще бъдат наказани. За да тръгне България истински напред, ДПС трайно трябва да остане извън властта – не просто като коалиция обаче, а като участие в администрацията. Този процес, за съжаление, ще отнеме много време, ако въобще се окаже възможен. Защото етническата карта – ех, тя винаги е готова в джоба на „правата и свободите”.
