Темата за климатичните промени предизвиква сериозни полемики в политическия живот в САЩ. Напоследък е все по-актуално да се пишат мрачни и апокалиптични сценарии за бъдещето на планетата. Всички прогнози обаче са с неясен хоризонт – дали до 2040 г., 2050 г. или 2100 г. ще свърши света – никой от учените и политиците не се ангажира да каже, пише анализаторът Борислав Боев в анализ за Actualno.com.
И така измененията в климата (и мерките за противодействие) се превърнаха в удобен инструмент в ръцете на една основна политическа сила в САЩ – Демократическата партия. Чрез концепции като Green New Deal ("Нова зелена сделка") демократите искат да внушат на обществеността, че разбират от енергетика и са загрижени за околната среда.
Green New Deal - що е то?
Green New Deal (GND) е пакет от предложения, насочени към „борбата с неравенството“ и противодействие на „климатичните промени“. Застъпниците на тази идея съвсем логично имат политическо представителство в Зелената партия на САЩ, а от скоро и в Демократическата партия. Основната идея на екологичния пакет е правителството да пренасочи огромни финансови ресурси за изграждането на нови „възобновяеми енергийни източници“ и така САЩ да се справи с промените в климата.
Най-гласовитият поддръжник на Green New Deal е Александрия Окасио-Кортес. На последните междинни избори младата социалистка от Демократическата партия спечели място в Камарата на представителите и оттогава политическото ѝ говорене за климатичните промени стана все по-настъпателно. На 7 февруари Окасио-Кортес представи официално резолюция за Green New Deal. Документът реално представлява няколко страници от общи приказки, систематизиращи основните опорни точки на съвременното зелено движение. В него се срещат меко казано невъзможни неща като: енергийна трансформация чрез използването само на „възобновяеми източници“, пренасочване на огромно количество публични средства за инсталация на нови мощности, елиминиране на всички „източници на въглеродни емисии“, гарантирана заетост и т.н.
Кои са основните моменти в Green New Deal?
Проектозаконът съдържа няколко основни момента. Всички те са ориентирани към следните цели:
- Елиминирането на всички видове енергоизточници, емитиращи парникови газове;
- Масивни държавни финансови стимули и законодателна подкрепа, насочени към изграждането на нови ВЕИ мощности (слънце, вятър и биомаса);
- Откриване на нови работни места във ВЕИ-сектора;
- Високоскоростни железници да заменят всички останали видове транспорт;
- Разпространяване идеите на Green New Deal в други държави.
Green New Deal – възможна ли е?
За да разберем дали идеята на младите прогресивни социалисти в САЩ е приложима, трябва първо да разгледаме структурата на енергийния микс.
Данните в графиката показват, че стълбовете в енергийния микс на САЩ са базовите енергоизточници – въглищните ТЕЦ-ове, централите на природен газ и ядрените централи.
Факт е, че въглищните централи емитират най-голямо количество въглероден диоксид в атмосферата. Но тези централи имат основна заслуга за интегритета на енергийната система на страната. Те осигуряват електричество 24 часа в денонощието и сравнено с т.нар. „възобновяеми енергийни източници“ се влияят много по-трудно от естествените метеорологични промени. Измежду базовите централи само АЕЦ имат най-чист емисионен профил. Макар че съставляват само 20% от общия енергиен микс, атомните централи в САЩ имат 63% дял при нисковъглеродните източници.
Практически една атомна централа изхвърля минимално количество въглероден диоксид в атмосферата, като същевременно притежава всички преимущества на базовата мощност – висок коефициент на усвояване на производствената мощност, разполагаемост през цялото денонощие, инвариантност откъм метеорологични условия.
Green New Deal обаче не включва ядрените централи като опция в прехода към нисковъглеродна енергетика. Нещо повече – планът зове за тяхното бързо затваряне, наред с всички останали конвенционални енергоизточници. Това е достатъчен атестат, че създателите на Green New Deal не разбират принципите на функционирането на енергийната система. Планът за 100% ВЕИ е не само неприложим (поради обективни физични и технико-технологични обстоятелства), той е рецепта за срутване на американската енергетика.
Ако пакетът от екологични мерки на Окасио-Кортес се случи, той практически ще елиминира над 82% от индустриите в американската енергетика. По данни на Американския петролен институт за 2015 г. петролната и газовата индустрия в Щатите произвеждат 9% от брутния вътрешен продукт на страната, а общия брой работни места в сектора надхвърлят 9 милиона. Над 200 000 са заетите във въглищните централи. Атомните централи пък дават работа на над 100 000 души. Новата зелена сделка означава, че милиони хора ще загубят работата си, а перспективите за устойчив икономически растеж ще бъдат силно ограничени. Енергийният план на Демократите ще влоши не само макроикономическата обстановка, но и ще навреди на голяма част от производствените компании, които в момента се възползват от достъпа до евтини конвенционални енергоносители като природния газ.
Може би най-същественият фактор, за който почти не се говори в плана, е цената. Липсата на конкретика по този изключително важен елемент показва, че Green New Deal е по-скоро сборник с нахвърляни идеи на зелените движения по целия свят. Единственото сигурно нещо е, че тази цена ще бъде платена от държавата. Това създава условията за поредната програма за разточителни правителствени харчове, а парите ще дойдат от джоба на американския данъкоплатец. Все пак е трудно да се прогнозира точната цена. Още през 2015 г. екип инженери от Станфорд, начело с проф. Марк Джейкъбсън, изчисляват, че преход към 100% възобновяеми източници ще изисква инсталирането на 489 000 вятърни турбини, 75 млн. соларни инсталации за домакинствата и 2,75 млн. комерсиални соларни паркове. Стойността на инвестицията варира между 7 и 13 трилиона долара. Обстоятелството, че в резолюцията, представена от Окасио-Кортес, никъде не се споменава за инвестиционната стойност на предлагания енергиен преход, показва, че Демократите представят план, който няма никаква финансова обосновка.
В заключение
Съществуването на нашата цивилизация е немислимо без достъпа до евтина и постоянна енергия. Енергетиката е изключително важен сектор в икономиката, който е от първостепенно значение при полагането основите на устойчивия растеж. За индустриално развита държава като САЩ е важно енергийната система да е балансирана и предвидима. Използването на конвенционални енергоизточници като въглищни ТЕЦ, природен газ и атомната енергия е незаобиколимо условие за гарантирането енергийната сигурност на страната.
Green New Deal не предоставя никакви решения на съществуващите проблеми с въглеродните емисии. Планът на зелените прогресивисти за противодействие на климатичните промени е конструиран върху дълбоко погрешни разбирания. Политици като Окасио-Кортес не разбират динамиката на процесите в енергетиката, а това е ключово при формулирането на политиките в сектора. Да се говори за енергийна трансформация и преход към нисковъглеродни източници, от една страна, и елиминиране на ядрената енергия от друга, е признак на сериозна некомпетентност. Нещо повече, екологичният план на Демократите е неосъществим и от финансова гледна точка. Проектът изисква мобилизацията на огромен публичен ресурс, което предвещава негарантирана възвръщаемост на държавните инвестиции.
Обобщавайки концепцията на Green New Deal може да твърдим, че този план е в състояние да внесе значителни дисбаланси върху енергийната система на страната, което пряко ще рефлектира и върху стабилността на икономиката. В нашето съвремие енергетиката играе основна роля при осигуряването на траен икономически растеж и всякакви необосновани експерименти могат да доведат до пагубни последици както за бизнеса, така и за обикновените граждани.
