Българските националисти започнаха да се размножават като зелената еуглена – чрез деление. Нищо чудно да засенчат и старата слава на БЗНС-тата със своето дърляне и делене.
Атака се разпълзя в различни посоки – като центробежните сили намериха реализация къде като спорове кой да води бащината дружина, къде като кръчмарски свади и семейни скандали. Съвсем наскоро се появиха последните две издънки от патриотарския буренак: Национал-демократичната партия на Капка Георгиева и Димитър Стоянов – и ГОРД на Слави Бинев. Ако първата формация е по-скоро комична, то втората заслужава по-обстойно внимание.
Жив да го ожалиш Волен при това положение. Едно е просто да те зареже благоверната (заедно с доведения си син), друго е да се съюзят срещу теб и да основат под носа ти конкурентна партия. Едно е да дуфне някой въртоглав депутатин, подплашен от екстремните ти жестове и палежи на молитвени килими, друго е да забегне едничкият ти останал (след “предателството” на Димитър Стоянов) евродепутат – дето с толкоз пот и неистови речи си го вкарал в европарламента. И не само да забегне, ами и ГОРД-о да се възправи срещу теб.
Изглежда обаче това е съдбата на “Атака” – и това е цената на националистичното неистовство, паразитиращо върху комплексите на лумпенизираните българи. Когато ръководената от теб партия прилича на орда и се държи като такава, няма как да заложиш на политическа лоялност, дисциплина и удържане на единни интереси.
През 2005 г. “Атака” неочкавано “проби” в парламента с цели 21 народни представители. През 2006 г. от тях останаха само 13. През 2009 г. “Атака” отново спечели 21 места в НС. Днес е на парламентарния минимум – останали са само 10 – и има всички шансове до края на мандата да остане без парламентарна група.
Естествено – Волен разчита на рамото, което би могъл да получи от братушките – и затова хвърля толкова усилия да брани проекта АЕЦ “Белене” – затова и без капка свян положи подписа си под искания от БСП вот на недоверие. Само братушките обаче вече не са достатъчни. Трябва и мъничко авторитет на местна почва – а неговият наличен е вече крайно недостатъчен.
Но да оставим Волен на съдбата му – и да видим какво става с разпълзените му питомци. С ГОРД например, чиято абревиатура предполага някакво приличие и достойнство. С какво прочее са горди тези, дето се редят под байряците на Слави Бинев? С неговото минало на видна фигура в подземния свят и на съдържател на най-прочутите чалгаджийници в София?
С абсурдното му “архонство”? С битността му на губещ кандидат за столичен кмет, изпъстрил софийските улици с плакати, които могат да бъдат сбъркани с реклама за някой китайски екшън? С бойната му слава на човек, известен най-вече с това, че мутрите го бъхтят с повод и без повод?
Нормално би било да очакваме, че зад Слави ще се появят фигури, достойни за наследници на Алековите типажи от фейлетоните му – или от текстове като “Бай Ганьо прави избори”. Да – ама не! В тази “горда” дружина виждаме люде, които дълго време са минавали за нормални – и едва ли не почтени политици.
Като правосъдния министър от царското правителство Антон Станков например. Или като Любен Дилов – син, до неотдавна лидер на “Гергьовден” – който в това си качество се беше оказал дори коалиционен партньор на СДС. Пита се – какво дирят те – редом със Слави Бинев, с офицера от УБО Румен Ралчев и прочее одиозни фигури?
Отговорът е елементарен: дирят просека в днешната политическа джунгла, която да ги отведе до държавната трапеза. Искат да осребрят все още съществуващата си принадлежност към тъй наречения национален елит. И вероятно – да се вредят като поредната брънка в задкулисната власт – една роля, за която са получили поръчка от Големите Кукловоди.
Можете да припишете тези подозрания на прословутите конспиративни теории. Лошото е, че не само че не измислям такива (и никога не съм измислял), ами животът буквално ги натрапва в очите на всички ни. Ето ви поредното доказателство – отдавана публично известно – ОЗ полковник Румен Ралчев, шеф на личната охрана на Тодор Живков, Петър Младенов и Желю Желев – е най-високопоставения масон у нас: Велик приор на Велик приорат – България, и член на Магистралния съвет на Ордена на тамплиерите. Антон Станков е масон. Любен Дилов – син също. Както и Слави Бинев – един от най-приближените до Румен Ралчев. Нищо че иначе бил... архонт.
Сред основалите ГОРД – една абревиатура, която иначе значи Гражданско обединение за реална демокрация – има и други интересни лица. Старото ченге от ДПС Иван Палчев например. Проф. Валери Стефанов, наскоро оповестен като сътрудник на ДС. Поли Карастоянова - изпълнителен директор на Националния борд по туризъм.
И най-занимателната фигура, която със сигурност принадлежи вече не към куклите на конци, а към кукловодите – генерал-лейтенант Стоян Андреев. Човекът, който редом с Бриго Аспарухов беше основният настойник на Желю Желев при акцията с тъй наречената “македонска оръжейна афера” и прословутите Боянски ливади – едно оперативно мероприятие на ДС, което провали правителството на Филип Димитров и забави именно реформите в България с цели седем години.
Точно тези седем години, които бяха необходими на мафията и олигарсите да се нагушат и да натрупат мускули, да се нароят кухите банки, да се подготви следващото голямо ограбване на българите – и следващата им поредна национална катастрофа.
Това е генералът, който през август 1997 г. организира в Банкя специална среща на враждебните на новото правителство лица с тогавашния руски посланик. Който люто се възмути от решението на страната ни да даде въздушен коридор на НАТО по време на войната в Югославия. И който днес е заместник-председател е на Федерацията за дружба с народите на Русия и ОНД, бил е личен приятел на всички руски посланици по време на прехода – а и до днес се умилява със заклинания като: “Знам какво значи да имаш гаранция, че Русия стои зад теб.” Знае, вярно е.
Та това е гордостта на ГОРД – Слави Бинев плюс вечна дружба от векове за векове. Същата, каквато е и гордостта на готвената русофилска партия – вечната дружба, защитата на руските интереси – от мутрата Димитър Джамов плюс достойни уж лица от близкото минало – включително министър от кабинета на Иван Костов...
Българският политически живот изхабява – и това днес се вижда повече от ясно. Изхабява умствено, но и нравствено също.
Едвин Сугарев
