Пак е черно. Мъртвите са преброени, оцелелите - и те. Съдбите на всички обаче останаха затрупани под отломките и пепелта на гарата. Как ще ги извадят от там, как ще ги подредят?! Най-вероятно никак.
Този полуживот, който ще започне след като властта свали бедственото положение, ще е по-жесток и от трагедията. А нея я оцениха обичайно на 325 лева. Като всяка друга трагедия. Вярно, ще дадат и още, но тя си остава все същата - несправедлива, кървава и непоносима.
България отдавна брои трупове и сваля знамена в своите национални траури. Дискотека "Индиго", Кербала, река Лим, Бяла, влакът София-Кардам, Симеоновград, Охридското езеро, АМ "Тракия", село Бисер, мина "Ораново", наводненията в Добрич и Варна, заводът в Горни Лом, Хитрино и още толкова-толкова много, за които дори не си спомняме. За някои от тези трагедии делата за виновните се протакат над 10 години. Част от тях са се отървали с оправдателни присъди или с минимални такива, а други - с парични гаранции. Още повече - истинските виновни остават неназовани, получили индулгенции, докато трае шокът от ужаса.
Хитрино също върви по отъпканата пътека в това да са виновни обстоятелствата, но не и никога Човекът, който сваля наполовина трикольора с кървави ръце, отдавайки почит на жертвите си. Хитрино е симптом на нашето си престъпно безхаберие. Хитрино е симптом и на нашето огромно милосърдие.
Гледайте днес Хитрино и си мислете за България: изтерзана и разкъсана от отчайваща несправедливост, пришила като кръпки на душата си единственото чисто в трагедията - човешката съпричастност!
Автор: Румен Скрински
