Не е ясно кога някой втълпи на родната политическа класа, че философията "непоносими по отделно, поносими заедно" може да проработи. Последните няколко години и особено последните парламентарни избори доказаха, че когато народът не може да понася отделни партии, той продължава да не може да ги понася и в група. Заради тази си глупост един куп политически лидери изпуснаха апетитната държавна субсидия, явявайки се в абсолютно безцелни коалиции.
Има обаче една упорита група, която въпреки всички доказателства за безсмислието на собственото си съществуване в този си вид, упорито продължава да търси нови и нови конфигурации между едни и същи себеподобни субекти.
Десните.
Явно не беше достатъчен напълно предвидимият, логичен и справедлив крах на Реформаторския блок. Явно не беше достатъчна лъсналата илюзия за единност, съмишленичество, сътрудничество и комуникация. Явно не е достатъчно съюзът да се разпадне два пъти. Явно като цяло не е достатъчен един очевидно показателен пример, за да просветне на партиите в център-дясно, че колкото и мини обединения да правят помежду си, все тая.
СДС се отцепва и търси нова коалиция. ДСБ най-накрая се прегърна с "Да, България", въпреки съмнителния ефект от този чутовен подвиг, и сега новите партньори търсят още от същите си себеподобни. ДБГ и "Глас Народен" пък биха отбой от цялата какафония, вероятно до следващото примамливо предложение.
И така до безкрай.
Защото неподкрепената с нищо логика на всички тези хора е, че народът може и да не харесва Кунева, Лукарски и Радан по отделно, но пък чудеса се случват и е възможно да ги хареса заедно. Е, не е възможно.
Крайно време е да се сложи край на мита, че дясното има нужда от обединение и така ще цъфне и ще върже. Нищо подобно. Просто отново ще регистрира поредното жалко изборно поражение. Защото хората имат нужда от ново силно, разумно, активно, смело и достойно дясно пространство, но в него вече нямат място настоящите играчи, защото повечето от тях са доказано компроментирали се. На България ѝ трябват нови десни лица, с идеи, визия и морал. Старите, в каквито и конфигурации да се самопредложат, са обречени на провал.
Голяма мъка за родните политици е достигането до философията, че когато никой не те иска, единственото достойно нещо е да се съобразиш и да разчистиш публичното пространство от колебливото си присъствие. Не, те са убедени, въпреки всички доказателства в противното, че имат висока стойност, че могат много да дадат на страната, че знаят кое, как и кога да се случи и най-вече, че някой ги подкрепя. Затова са готови на поредната коалиция, на поредния компромис, на поредното "сътрудничество". След това се оказва, че изобщо не могат да се гледат с "партньорите си", че по половината теми имат разминавания и не одобряват другата половина от действията си. И така отново - на стартова позиция.
Десните, както и всички останали позорно представящи се на избори партии, е време да проумеят, че са неподкрепяни и ненужни. И е редно да освободят място, за да дойдат на тяхно място други, които може би ще имат шанс. Изкуствените насилени съюзи са като изкуствените насилени империи - дори да успеят да се формират успешно, не след дълго задължително се разпадат.
Ако могат, нека въпросните партии и лидери проявят достойнство и ни спестят жалките си опити за оцеляване.
Автор: Десислава Любомирова
