Отлетяха ли, отвеяни от ледения вятър в Пловдив, едни няколко милиона лева в мразовитата зимна вечер, в която се състоя официалната церемония по откриването на "Европейска столица на културата"? И както гласи една стара българска поговорка - "Всяко чудо за три дни". Сцената, струваща около 2 000 000 лева, бе изградена, за да стои там само ден. Затваряни бяха улици и булеварди - заради строежа ѝ.
Сякаш подготовката кипеше с невероятни темпове, със скоростта на светлината. До крайния срок всичко бе готово и очакваше... Вечерта на 12-ти януари 1 500 души на сцената и още около 50 000 зрители тръпнеха нетърпеливо за началото на проекта "Ние сме всички цветове", с който бе белязан стартът.
Откриването започна наистина вълнуващо. Но всичко приключи, когато на сцената излязоха кандидат-актьорите - бъдещите на България. И започнаха да крещят. На различни езици. Изразяваха изречения, несвързани помежду си някак си. Повтаряха и крещяха, на фона на страховита музика.
Сякаш се извършваше някакъв ритуал по призоваване на призраци. Но те - децата, кандидат-артистите - не са виновни, нали такъв им е сценарият. Сякаш онзи, който е писал, няма ни най-малка представа от предстоящото събитие. Сякаш грам не обича Пловдив и е решил да си отмъсти, но за какво?! Сякаш е създал този сценарий без да вложи и капчица въображение.
Та нали Пловдив е в България. Но като едни истински националисти отново пренебрегнахме себе си. Защо не показахме българското, а всеки един роден елемент трябваше да бъде с примесен аранжимент? Знам, ще кажете: "Е, нали посланието е "ЗАЕДНО"! Само че в стремежа си авторът да покаже целта - именно единството - той е погубил автентичността на домакинството. Не може да се гордееш, че си домакин на грандиозното събитие, а в същото време всички български елементи и моменти да бъдат прекъсвани неколкократно целенасочено, несъобразено и непремерено, за да бъдат вплетени други чужди такива. Силата на мелодията от 20-те български гайди, пък, не успя да накара замръзналите от студ зрители да настръхнат. Не се появиха и сълзи в очите им, както обикновено се случва, когато българин чуе гайда.
Капката от чашата преля именно в кулминационния момент, когато великият глас на Валя Балканска и единствената по рода си песен "Излел е Дельо Хайдутин" бяха полузаглушени от фойерверките. Никой не оспорва качеството им и комбинацията, в която бяха изпълнени. Просто не им бе там мястото. Попя малко Валя, попя няколко секунди, пък притихна и тя да чуе другото и после продължи. А ако така посрещаме чужденците и у дома си, то ние със сигурност се заличаваме като нация.
Автор: Атанаска Маркова
