От години Европа се намира в тежка криза, която засяга всички аспекти на съшествуването. Даже икономическите трудности, проблемите с еврото са по-малкият повод за безпокойство. Много по-страшна е духовната криза, много по-страшен е фактът, че пред очите ни изчезва вярата в европейския проект като нещо, което ще сложи край на насилието и бедността. Все по-малко европейци вярват в Европа. Все повече европейци са убедени, че сами могат да решат проблемите си, че няма смисъл да се занимиват с някакви общи дела, че крайният индивидуализъм, а не солидарността е отговор на всички проблеми. Подобен тип мислене логично води до упадък. Отделните държави, както и Европа като цялост отслабват и стават лесна плячка на екстремистите. Отчуждението между хората се прикрива с либерални клишета като "толерантност", "уважение към различните", "мултикултурализъм", "право на всеки да изразява същността си". Ако продължим този начин на мислене до логичния му край, задължително ще стигнем до извода, че трябва да уважаваме и терористите, които посредством убийствата изразяват своята културна различност. Да, звучи абсурдно, но всеопрощаващият либерализъм води именно до подобен извод.
Най-голяма вина за днешното плачевно състояние на Европа носят нейните елити - политическите, икономическите и особено интелектуалните. Вместо да говорят и пишат за засилващото се социално разслоение на континента, за все по-големите трудности, с които се сблъскват европейските граждани, рафинираните интелектуалци се занимаваха основно с правата на всевъзможните малцинства - етнически, религиозни, сексуални. Колкото по-странно изглеждаше някакво малцинство, с толкова по-голяма ярост биваше защитавано от пазителите на човешките права. Междувременно хората от мнозинството губеха работата си, непрекъснато обедняваха и се чудеха как да отгледат децата си. Те не можеха да разберат защо някогашната социална държава, която преди се грижеше за благосъстоянието на болшинството свои граждани, сега е обърнала гръб на обикновените хора и решава проблемите единствено на мултинационалните компании. Подобни "прозаични" теми слабо вълнуваха изтънчените евроинтелектуалци. Те се вълнуваха несравнимо повече от въпросите на мултикултурализма и изпадаха в свещен гняв, ако чуеха, че, примерно, човек с бял цвят на кожата не е позволил на човек с друг цвят на кожата да го ограби, че го е набил, вместо доброволно да му даде всичките си ценни неща, защото онзи с друтия цвят на кожата е представител на някое "онеправдано малцинство". Е, след като ти прощават всичко само защото си от някакво малцинство, чудно ли е, че има хора, които решават, че действително имат свободата да изпълнят всяко свое желание, включително и това да убиват хора само заради нарисувани от тях карикатури?
В последно време европейските елити наистина правят всичко възможно, за да погребат обща Европа. Криворазбраната мултикултурна толерантност на практика поощрява екстремизма - и в битов, и в политически план. Политическият евроелит не забелязва или се прави, че не забелязва все по-екстремистки настроените представители на малцинствата, които виждат в т.нар "толерантност" прекрасна възможност за оправдаване на крайните си действия. Европейските политици не смеят да назоват този проблем, за да не бъдат обвинени в "расизъм" и "ксенофобия". Вместо да се обърнат към реалните проблеми на Европа, те си измислят заплахи и хабят страшно много време и страшно много ресурси в борбата с въображаеми врагове. Спомнете си колко приказки изприказваха само през последната една година европейските лидери по повод т.нар. "руска заплаха". Русия бе обявена за враг номер едно на прогресивното човечество, който трябваше да бъде преборен посредством икономически санкции и допълнително въоръжаване. Слушайки тази странна риторика, човек оставаше с убеждението, че ако не днес, то утре със сигурност руските танкове ще влязат в Берлин, а руските изтребители ще кръжат над Лондон. И така, докато европейските политици полагаха неистови усилия да отразят "руската агресия", терористите ислямисти атакуваха Париж, символичния център на Европа. Когато си прекалено зает да отразяваш измислени заплахи, съвсем реалните нападения те сварват неподготвен.
Коментар на Петър Волгин, "Деконструкция", БНР
