Ако имате щастието или нещастието да живеете в малък град, вчерашната изцепка на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров не би ви се сторила особено трогателна. Да, грозна е. Да, несправедлива е. Да, откровено арогантна е. Тя е демонстрация на надмощието на властта, а не на ума. Но е част от естествения ред на нещата около вас.
Защото този естествен ред на нещата е предопределен не толкова от обществения строй, не от политическата конюнктура, ами от натрупването на различни моменти на демонстрация на сила от местни феодали, бабаити или просто лакомници за власт и пари.
Така например, няма голямо значение кой е спечелил изборите за кмет, защото те кандидатите си въртят партиите според моментния интерес. Няма голямо значение и кои са общинските съветници, защото листите предимно се редят на принципа - който слуша или който си плати, най-отпред. А тези, дето си плащат, си плащат за да слушат и да бъдат възнаградени за послушанието си. Тук-там има някоя бяла лястовица.
Голямо значение за формирането на естествения ред на нещата (а от там и на отделния живот на всеки един от нас) има кой кога е успял да покаже надмощие. Простичко, животинско надмощие. Като лъвът, който надвива всички останали. Опазил ме Бог, не искам да сравнявам Антон Тодоров с лъв. Защо да обиждаме животното?
Надмощието в малките градове се показва по няколко начина:
А/ Ще останеш ли на работа, ако си отвориш устата за нещо несправедливо? Няма значение дали сте в частния бизнес или работите на обществена позиция.
Б/ Ще просъществува ли бизнеса ви, ако не подкрепите правилния човек в правилния момент или пък подкрепите грешния човек в грешния момент?
В/ В най-тежките случаи може да си изядете боя, да ви подпалят имуществото и да ви се случат в допълнение А и Б.
Забелязвате ли кой е общия знаменател на трите? Общият знаменател е материалното - парите, тялото ви, имуществото ви. Защото всичко в живота на тези хора се свежда то тези три неща - пари, имоти и удовлетворяване нуждите на тялото. И те са дълбоко нещастни. Дълбоко комплексирани.
И за тях няма спасение. Защото техните сетива са отворени за шуробаджанащината, но са затворени за една друга дума със сходен произход - човещината (по статия от Иван Стамболов - Sulla) .
Аз лично деля този тип хора на няколко вида:
Вид 1 - празни глави със силни мишци. При тях всичко е пределно ясно - животинските инстинкти предопределят всичко, а достиженията на цивилизацията са ядрена физика. В своята физическа мощ и интелектуална кухота те са лесни за манипулиране и сравнително лесно предвидими.
Вид 2 - алчни задници с манталитет на селски хитреци и претенция за можене и знаене. Този тип най-често успява да заеме ръководните постове, поради вродената си хитрост и тарикатлък. В комбинация с амбиция и болно его сътворява чудеса - не за обществото, а за личното си облагодетелстване. Харесвани са от масата, дори когато я лъжат, защото я лъжат на нейния език.
Вид 3 - добре образовани, интелигентни, префинени крадци. Те са най-опасни, защото ясно си дават сметка за ситуацията в страната и са решили да капитализират за сметка на всички. Защото глупавите сами са си виновни, че им се връзват, а доста умни са като тях и образуват една способна гилдия от безскрупулни, самозабравили се феодали.
Към кой от тези видове спадат Антон Тодоров и Валери Симеонов, всеки сам може да прецени. Може би не спадат към никой, не знам. Може би написаното изобщо не се отнася за тях. Защото всичко е субективно, нали?
Едно знам със сигурност. Към който и вид да спадат двамата - на тях им липсва не само човещина, но и мъжество. И докато Валери Симеонов си мълчи, Антон Тодоров сътвори нелеп опит за извинение, който публикува в собствения си Facebook профил. Видите ли, той не би заплашил Виктор Николаев, а го предпазвал от други, които могат да му вдигнат мерника. И той не бил насилника, а жертвата, защото към него се води една "безпрецедентна атака". Безпрецедентна е само наглостта ви г-н Тодоров. А тя произхожда от едно друго качество в безпрецедентно количество.
А знаете ли кое всъщност трябва да бъде безпрецедентно? Службата ви в името на справедливостта. Затова ви плащат хората, които вие обиждате с публичното си поведение. Но справедливостта е от онези метафизични неща, които не можеш пипна и затова не ги разбирате. Защото тя не е нито в парите, нито в имотите, нито в секса. Няма я и във властта. Точно като човещината. Те, двете, са неразривно свързани.
Но за нас, хората от малкия град, това не е шокиращо. Защото вие самозабравили се господа, днес сте естествения ред на нещата. Но има едно успокоение. И то е, че материалното е преходно. А човещината не е. И тези, които я познават, няма да спрат да я търсят, докато не я намерят. Така също и справедливостта. И колкото повече вашият път се отдалечава от тези две понятия, толкова повече ще стават тези, които ще ги търсят. Защото както гласи третия закон на Нютон, "на всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие."
Поздрави,
Момчето от село
