Поне "картофената криза" като че ли е преодоляна, цените на картофите започнаха да падат. Доскоро един килограм картофи струваше седем лири - четири пъти повече, отколкото миналата година. Лукът, доматите и други основни хранителни продукти също поскъпнаха.
Днес инфлацията определя делника на много турци, тя се усеща навсякъде: на пазара, на бензиностанцията, в наемите. "Всичко става все по-скъпо. Вече много неща не мога да си позволя, за почивка изобщо да не говорим", оплаква се клиентка на пазара в истанбулския квартал Шишли. Тук има всичко: артишоци, прясна мента, дини, грозде, смокини - все производство на фермерите в околността. Асортиментът е богат, но цените постоянно се променят. "Много хранителни продукти междувременно вече струват двойно повече. Правителството е виновно, трябва най-после да вземе мерки", казва един мъж от съседния щанд.
Лирата се срива, рейтингът пада
Всъщност турската икономика отбеляза ръст от 7,4% - по-висок, отколкото тоиз на китайската икономика. Само че същевременно дефицитът в платежния баланс се повишава, от началото на годината турската лира е загубила над една пета от стойността си спрямо долара и еврото, а инфлацията достигна рекордно ниво, отбелязвайки 15%. Икономическото положение е по-лошо, отколкото от доста години насам. Наскоро рейтинговата агенция "Фич" отново понижи кредитния рейтинг на Турция - от BB+ на BB, т.е. редом с Гватемала и Коста Рика.
Президентът Ердоган не се интересува от оценката на международните рейтингови агенции. След преизбирането му през юни той е по-силен откогато и да било - той е едновременно държавен, партиен и правителствен шеф и обещава на страната си славно бъдеще. "Икономиката ни е на верен път, всеки може да види как инвестираме", цитира наскоро думите му вестник "Хюриет". Турция скоро щяла да е "една от десетте най-големи икономически сили в света", заяви Ердоган след клетвата си като президент на страната.
Ердоган и лихвите
Още по време на предизборната борба той заяви, че паричната политика на Турция ще бъде контролирана занапред още по-строго. Вложителите се страхуват най-вече от това, че турската централна банка ще загуби независимостта си. Миналата седмица Ердоган издаде декрет, който му позволява еднолично да назначава шефа на банката, както и неговия заместник. "Централната банка отдавна прави само онова, което иска Ердоган, точно както и всички други институции в тази страна. Нищо не се решава без неговото одобрение", изтъква икономистът Атила Йешлада. Ако банката беше все още независима, щеше още преди четири години да вдигне лихвите, за да спре инфлацията, добавя той.
Икономистите смятат, че повишаването на лихвения процент е важна мярка за стабилизиране на валутата - само че според собствената икономическа теория на Ердоган по-високите лихви са "коренът на всяко зло" и застрашават икономическия растеж. Президентът непрестанно настоява водещият лихвен процент да не се повишава.
Зетят ще оправя положението?
Склонността на Ердоган еднолично да взема всички решения внася дълбока несигурност на пазарите. Доверието трябва да възвърне новият финансов министър и държавен ковчежник - 40-годишният Берат Албайрак, който е зет на Ердоган. Той е следвал икономика в Истанбул и в САЩ, бил е енергиен министър в последния кабинет. Въпреки това е относително неопитен политик, комуто Ердоган дава сега ключова позиция. Главен съветник по икономическите въпроси досега беше бившият вицепремиер Мехмет Шимшек. Той минаваше за поддръжник на инвестициите и за човек, който все пак дръзва да се противопостави на Ердоган.
Абайрак обещава бюджетна дисциплина, структурни реформи, независимост на централната банка и мерки срещу инфлацията. "При нормални обстоятелства бих казал: дайте му време да докаже какво може", казва анализаторът Атила Йешлада. "Само че сега обстоятелствата са всичко друго, но не и нормални. Във времена като сегашните имаме нужда от опитни пилоти на кормилото."
Според експерта, през четвъртото тримесечие на 2018 икономиката на Турция ще се свие, безработицата ще нарасне от 10 на 12 процента, лирата ще продължи да се обезценява и много средни предприятия в енергийния сектор, търговията на дребно и строителството ще фалират. "Това няма да остане без последици и за Европа, защото много турски фирми са силно задлъжнели към европейските банки", обобщава експертът.
Източник: Дойче веле, автор: Юлия Хан (Истанбул)
