Управляващото мнозинство изглежда все по-комфортно в кожата си. Опозицията не е особено силна, обществената енергия бе изтощена в самоизяждащи се протести. На този фон и членовете на кабинета, и представителите на подкрепящите го партии започват да се държат все по-самоуверено и често направо нагло. Комфортът, в който започват да се къпят управляващите, не вещае нищо добро за обществото. По всичко личи, че поредно правителство започва да губи ценно време за реформи в системи, които са в критично състояние.
Способността на кабинета "Орешарски" да провежда последователни и смели реформи бе поставена под въпрос още с конфигурирането му и странния за експертно правителство избор на част от министрите. Кризата в доверието към институциите след фиаското с Делян Пеевски съвсем подкопа крехките надежди за по-смела политика. Паническото оцеляване в първите месеци от мандата и програмният характер на кабинета доведоха до трайни изкривявания във функционирането и на изпълнителната, и на законодателната власт. Те пречат за провеждането на последователна политика и имат тежки последици върху темпото на работа на кабинета.
Кой определя какво правителството ще прави?
Въпросът "Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС" е въпрос за задкулисието. Ако твърдим, че живеем в парламентарна държава с ясно разделение на властите и прозрачност на управлението, въпросът кой определя каква политика да води правителството би следвало да е по-лесен. Нищо подобно. В областта на законодателството представяното като експертно правителството продължава да заема пасивна позиция. Знаковите законопроекти по правило се внасят от отделни депутати. Така например кабинетът се отказа почти изцяло от собствената си законодателна инициатива в областта на антимонополно законодателство, като се ограничи с една неработеща компилация от текстове за промени в закона за обществените поръчки, която мина през пълно прекрояване в парламента. Данъчни отстъпки за бедните, такси за ВЕИ-тата, нов устройствен закон за Сметната палата - куп въпроси бяха оставени на инициативата на депутатите.
Какво мисли експертният кабинет по тези и други законопроекти, е трудно да се установи. Премиерът Пламен Орешарски бързо осъзна, че на фона на разнопосочните инициативи на депутати от мнозинството следва да въведе механизъм за координация с ресорните министерства. Така в устройствения правилник на МС бяха включени изрични текстове за изготвяне на становища по проекти на депутати. Публикуването на тези становища обаче зависи от добрата воля на председателите на комисии в Народното събрание и често е невъзможно да се установи какво мисли изпълнителната власт по готвени законови промени. Тоест министрите готвят един вид становища в частна полза. Експертното правителство мълчи, докато депутати прекрояват цели сектори.
Министрите - мирно, тихо, равнис
Изместването на законодателната инициатива преимуществено към депутатите е разбираем ход, който цели да прелее доверие на 42-рото народно събрание на фона на редовни циркове с кворума. Акцентът върху случващото се в НС удобно отвлича вниманието от реалната работа по министерствата. Новото законодателство се представя едва ли не като панацея, без която нищо не може да се подобри. Това е прекрасно алиби за мишкуване. С малки изключения министрите, които не желаят да се снишават, редовно изглеждат като загубени в превода на партийния разговор между БСП и ДПС.
По отделни ключови ресори, представяни като критични и от Европа, и от самото правителство, картината направо е трагична. Да вземем например образованието. Тук филмът "загубени в превода" тече със страшна сила. Няма как да твърдиш, че имаш идея какво трябва да се случва в областта на висшето образование например и едновременно с това да предлагаш две абсолютно разнопосочни политики по линия на достъпа до образование. Докато депутатите от БСП настояват максималният размер на таксите за висше образование да бъде намален, министър Анелия Клисарова говори за ограничаване на държавната поръчка и връщане на класическото платено образование в държавните университети. Между двете предложения лежи огромна бездна, в която потъва всякаква надежда за последователна политика.
Както е тръгнало, задават се нови пропилени години и за средното образование. Направо не е за вярване начинът, по който се коментира предложената през "далечната" 2003 година нова структура със задължително образование до 10-и клас. След толкова обществени обсъждания просто е недопустимо да се твърди, че новото ръководство на министерството не можело да разбере смисъла от промяната. Понеже не успява да разбере, екипите, които работиха по нови учебни програми (защото експертите в България не са безкрайно множество), сега ще трябва за пореден път да ги преправят. Реформата в професионалното образование, с която кабинетът проглуши ушите на обществото - въвеждане на дуална система учене и работа, пък не може да тръгне до есента на 2015 г. дори пилотно. Нямало достатъчно анализи за наличните професионални училища и нуждите на пазара на труда. Въобще много е любопитно какво работят специализираните дирекции по министерствата, ако не готвят периодично анализи на системите, за които отговарят.
В областта на здравеопазването почти всяка публична изява на министър Таня Андреева води до недоразумение и скандал. Или министърът има сериозен проблем с медийната си политика, или е принудена да слуша и балансира между прекалено много гласове. Здравното министерство е поредното, което разчита на чужда експертиза и съвет какво да прави, този път от Световната банка. Любопитно каква ще е позицията на кабинета след обявяване на този доклад, който със сигурност ще съдържа препоръки за закриване на болници, при това много вероятно в точно посочено съотношение легла - пациенти. На този фон между БСП и ДПС има сериозен разнобой за здравноосигурителния модел, който елегантно се финтира от премиера Пламен Орешарски с отказ да коментира темата по същество. На въпросите за модела на здравно осигуряване и демонополизирането на НЗОК Орешарски има дежурен и нищо неказващ отговор - ролята на частните застрахователи щяла да е по-активна. Ако до края на годината няма представен модел, много е вероятно абсолютно нищо до края на мандата да не се случи. Парадоксално, това може да се окаже за предпочитане.
Административната реформа, за която говорят всички, е също толкова мъглява. Премиерът Пламен Орешарски обича да се хвали, че правителството е въвело оценка за въздействието на проектите за нови нормативни актове. Оценките за въздействието обаче продължават да не са публични. Този въпрос хич не е маловажен - само от технически промени в наредбата за асансьорите например произтичат разходи за домакинствата на стойност милиони левове. Облекчаването на административните режими върви мудно. На фона на заявените амбиции кабинетът просто трябва да задължи министерствата при всеки проект на законодателни промени да мислят за подобни текстове. Същото успиване на аудиторията има и по темата електронно управление. То просто няма да се случи, ако не се наложи силово. Не личи някой в кабинета да проявява подобен инат.
Медийната политика - обяснения след свършен факт
Сложните координации между БСП и ДПС, лутането в секторите и чистият популизъм водят и до друго изкривяване - на медийната политика. Това правителство категорично отказва да обяснява собствените си намерения на достатъчно ранен етап, така че да има време за обществен дебат (с няколко ярки изключения като социалния министър Хасан Адемов например). Нещата се обявяват тогава, когато решенията са взети, а понякога изобщо не се обявяват. Редовни пресконференции по министерствата почти няма, освен в пожарникарски ситуации. Министрите се изявяват на парче и на крак. Това вероятно цели да спести проблеми на кабинета в рамките на обществения дебат, но доказано не работи. Показателен пример бе скандалът около проекта за нов Наказателен кодекс. Системна политика в демократична страна се провежда с цената на много обяснения. Тук личи желанието на медийните гурута около кабинета да дирижират посланията през лични контакти и аранжиране на медийните участия, както се случваше и при предходния кабинет. И какво от това, ако посланията са фризирани, когато са насочени към населението на най-бедната европейска страна?
Автор: Таня Петрова, в. "Сега"
