Откакто двама блогъри – Асен Генов и Константин Павлов – Комитата успяха да направят близо едночасово безпрецедентно интервю с премиера Бойко Борисов, споровете около този разговор не са замлъквали нито за миг. Парадоксално е, че вместо дискусията да се води за това какво каза министър-председателят в него (той призна, че е водил разговора с Ваньо Танов за който преди твърдеше, че бил „нагласен”, а съдържанието на този разговор го уличава в престъпление), изведнъж основна точка на сблъсък стана противопоставянето на „нови” и „стари” медии. И колкото и да ми се иска да кажа няколко думи по основното, което чух в интервюто на двамата блогъри, този текст ще е посветен на втората тема, защото тя е важна, ако искаме наистина да разберем медийната ситуация в страната.
Основен изразител на мнението, че интервюиращите се са се провалили при разговора с премиера стана журналистът Веселен Стойнев. В своя статия, озаглавена „А може ли без нас, „старите” медии?”, той атакува двамата блогъри, че са оставили Борисов да си направи пиар на техен гръб, че са допуснали премиерът да ги „превземе” и, че в крайна сметка традиционните медии не могат да бъдат изместени от социалните мрежи и гражданските инициативи.
Смятам, че и по двата параграфа Стойнев бърка, както и, че темата на сблъсъка „стари” и „нови” медии е абсолютно сгрешена.
Изгледах с огромен интерес интервюто на блогърите с Бойко Борисов. Първото нещо, което веднага се набива на очи е факта, че премиера си бе довел антураж – двамата вицепремиери Цветан Цветанов и Симеон Дянков и министърът на икономиката Делян Добрев. Независимо от развоя на разговора този екип веднага издаде нервността на властта. Дори страха. Бойко Борисов никога не е проявявал страх от традиционните медии, защото е разчел напълно техния код, а там, където не е успял е купил собствениците и резултатът е трагичен – интервютата с премиера приличат на фарс или на ранна тв-проповед.
Срещу представителите на гражданското общество обаче главата на правителството не се престраши да излезе сам. По-късно, разбира се, говори основно той, но дори само с тази постъпка, че ще се нуждаеше от компания за разговора, вече поставя социалните мрежи с една степен над останалите медии. И няма как да не е така. Мрежите са изразител на едно огромно мнение от хора, зад тях стои реална, активна и ангажирана публика. Останалите медии са концентрирани в рекламите и шоуто, блогърите, фейсбукърите и огромната част от виртуалната общност се интересуват най-вече от социални каузи и обществен просперитет. Силата е при вторите, когато опре до реален натиск.
В анализа на Стойнев е дразнеща нотката на свръхочакване. Сякаш авторът е искал двамата блогъри да извадят автомат и да застрелят Борисов на място. Между другото в тази надежда можем да разчетем един от провалите на традиционните медии – след като инвестират надежда някой друг да свърши тяхната работа по политическия разгром на премиера, значи те не са успели изобщо да напреднат по този път. Традиционните медии трябваше да набият канчето на премиера. Те не го направиха. Защо смятат, че някой е длъжен да го прави вместо тях и то по техния начин?
Но именно защото не са професионални журналисти Асен Генов и Комитата интуитивно налучкаха слабото място на премиера и му дадоха терен за развитие, отпуснаха му достатъчно въже да се обеси сам.
Въпреки, че и двамата са изявени противници на премиера, те не се държаха агресивно с него. Това спаси интервюто и го ф. Борисов знае как да се справя с агресията. Тя изобщо не го плаши и той има изпитани техники, за да превръща агресията срещу него в свой плюс. Когато Диана Найденова в едно интервю се опита да го притиска в типично неин стил с недоизказани въпроси и агресивни интонации (технология на интервю, която в крайна сметка я унищожи завинаги като журналист), Борисов няколко пъти й разказа как е вадил и садил картофи като дете. При него агресията не само не работи, тя започва да действа в полза на премиера.
Генов и Комитата обаче постъпиха неочаквано. Не предпоставяха отговори на Борисов, разпитаха го по целия конспект и дневен ред на обществото и го оставиха да говори.
Министър-председателят е безпомощен в чисто политическите разговори. Дори и когато предварително са го подготвяли по някое време той бърка репликите и реда на отговорите в резултат на което често се раждат незапомнени бисери. В този случай двамата „непрофесионални” журналисти успяха да измъкнат от него подробности за флашките и разговорите с Танов, които нито един друг журналист не е успял. Това говори за всичко друго, но не и за провал на разговора.
И всъщност именно тук е огромният проблем. Медиите дълго време бяха четвъртата власт. И все още са. Но социалните мрежи започват да формират алтернативна, пета власт, която има съвсем различна специфика от тази от всички останали. Петата власт всеки ден е подложена на референдум – стотици хора те четат, бориш се за тяхното внимание, средата е конкурентна, напрегната и скептична. Дори можем да открием идеалистични и утопични моменти в нея, защото социалните мрежи не търпят диктат и мнения са хоризонтално разположени. Всички имат глас, всеки има място под слънцето. В традиционната журналистика не е така. Там съществуват йерархии без които професионалните медии просто не могат да функционират, но пък и точно те ги правят малко по-бавни и не толкова народни.
Заради това темата „стари” срещу „нови” медии не е истинска. Разделителните линии съвсем не са там. „Старите” и „новите” медии могат да съществуват съвместно и да си помагат, а от това печелят и двете страни. Разделението е по линията – честност/лъжа. По линията – мислещи/немислещи. По линията можещи/неможещи.
Стоящите пред Бойко Асен Генов и Комитата са честни в смисъл, че те не си придават статут на богоизбраност, нито пък зад гърба им стои мощна корпорация с тъмни цели. Те представляваха себе си и направи едно интервю, за което ще се говори още много време.
Трябва да признаем и един плюс на премиера, ако искаме да бъдем обективни. Той или неговият екип много бързо се усетиха, че гражданските инициативи стават сила и то изключително сериозна. Заради това опитът властта и гражданите да се срещнат в едно интервю привлече толкова много внимание. Според мен гражданите спечелиха, защото премиерът със своята циклична логорея просто изтърва потока на своята мисъл. Няма критично мислещ човек, който да е в състояние да понесе радушно такъв поток от хвалби, его и невъзможност за критично мислене, който демонстрира Бойко Борисов. Той в нито един момент не призна грешка. Но не е работа на Асен Генов и на Комитата да показват силните страни на своето интерю, публиката видя достатъчно. В този смисъл те изкачиха още едно стъпало – дадоха възможност на своите зрители да мислят сами, а да не се водят от някакъв въображаем и манипулативен журналистически дискурс.
Кога интервю на премиера в сутрешен блок е било тема на разговор цяла седмица? Кога друг път от разговор с Борисов са се раждали толкова много теми? Очевидно силата на свободните блогъри да поставят парливо темите не се пречупи пред мощния образ на властта в лицето на министър-председател и двама вицета като бодигардове.
Интервюто стана интересно, защото се превърна във водораздел. Традиционните медии трябва да разберат и вече разбират, че трябва максимално много да се отворят към гражданите, ако искат да намерят място в бъдещето. Защото техниките за манипулация вече не работят. Петата власт има очи за тях и бързо ги демаскира.
В този смисъл бъдещето ще е повече от лъчезарно и светло. Властта отново ще си остане същата – гадна, манипулативна, милиционерска и лобистка. Но тя разбра, че срещу нея няма стадо от овце, а хора, които знаят как да окупират кръстовища и, които не ги е страх да се срещнат очи в очи в нея. Смятам това открие за по-важно дори от 10 ноември.
Кой е казал, че една мини-революция не може да се осъществи пред камера в ръцете на блогър?
Автор Александър Симов/Изтоюник: PRESSCLUB Information Agency
