Искаше ми се днес гледната точка да е нещо хубаво. Нещо положително. Оптимистично. Радостно. Да създава тръпка, която вдъхновява. Да дава пример. Да те кара да правиш добро. И да не е поредното повтаряне и потретване на втръсналите на всички нашенски политически муцуни, все решаващи нещо важно и накрая - нищо.
Такава е историята на младия Ангел Цолов - за доброто, за хубавото, за смелото. Преди пет дни футболистът на ОФК „Бдин” спасява от сигурна смърт 8-годишно момиченце. Детето било на градския плаж „Баба Вида” с дядо си. То плувало с дюшек до брега, но внезапен порив на вятъра го тласнал от ръцете на възрастния мъж навътре в Дунав. Тогава на помощ се притекъл Ангел, който смело се хвърлил, успял да доплува до момиченцето и го извадил на брега. Само който може да плува и е плувал в течение – дали на голяма река, дали на море, или дори на океан, знае какво представлява да преодолееш страха си от водната стихия. Голямото сърце на Ангел безспорно му е помогнало да не позволи мислите какво би се случило със самия него да го спрат.
И тук идва вечната, горчива българска жилка. Ангел е получил грамота за смелото си действие. В което няма нищо лошо - признание е. Лошото е, че в България няма все още измислен закон, наредба или какъвто там щете юридически акт, с който такива хора да получават и материална отплата за делата си, за да могат да творят добро и в бъдеще. Защото има ли по-голямо удоволствие от това да наградиш адекватно някой, сторил добро? Не само с благодарните горчиво-сладки сълзи на дядото, които са най-голямата награда за душата. Душата, обаче, се нуждае от тленно тяло - поне на този свят.
Защо в България да няма перо в държавния бюджет в подкрепа на такива дела като това на Ангел? Защо да няма възможност от това перо да се финансира например негово желание да учи, за да е по-добър в професията си? Да, футболът вече е професия, не просто игра и си има тънкостите, както и експертите, които да ги преподават, но това струва пари. Защо трябва всичко да се минава по някакви схеми за някого си там, горе, а поне малко да няма за добрите хора? Само лицемерие ли остана в живота ни?
Зачетох се наскоро какви безумни данъци се събират по света и у нас и попаднах на случай отпреди над две години, в който собственик на заведение за хранене във Враца платил такса за 79 кубически метра „дъждовна вода”. Това струвало 16 лева, а причината – жената-собственик си направила както трябва заведението и дъждовната вода се отвеждала директно в канализацията, а не попивала в земята. Канализацията обаче трябвало да се поддържа, та затова – допълнителна такса, уредена и чрез наредба. За успокоение на всички, които биха скочили в каква пропаднала държава живеем, не сме единствените с такава идея. В Полша още преди три години „дъждовният данък” започна да се въвежда, пак с аргумента за поддръжка на канализацията. Без да има обаче обяснение кой пък ще е виновен, ако вземе да стане някое блато до улицата до съответното заведение и кой тогава плаща за ремонта.
Когато дойде ред на глупости, хората сме царе, българите сигурно сме и императори. Когато дойде ред на нещо полезно или на нещо просто добро, тогава изведнъж всички си бият камшика. Обикновено оправданието ни да свършим или да не свършим нещо е "ама вижте как са го направили в Европа/Америка". Ми един път пък да направим ние нещо, без да гледаме как и дали са го направили на друго място. Да, добро трябва да правим, без да чакаме отплата, защото като направиш добро, то ще обиколи света и ще се върне при теб. Но все пак, не е лошо да не забравяме, че Господ помага, ама в кошара не вкарва. Убеден съм, че по всички пера, които се харчат от данъците ни, някое може да се ревизира - по възможност свързано с депутатите и политиците ни. Например рязване на субсидиите на партиите на такива като Бойко, Миков, Местан, Радан, Симеонов, Волен, Първанов - и без това много добро не сме видели от тях, май даже хич. И да има малко пари в помощ на хора, направили добро. Защото едно добро плюс едно добро прави две. По-хубаво е.
Автор: Ивайло Ачев
