Вчерашният ден (23.02.2017 г.) донесе развръзка по случая с 9-годишния Байрям Али, който се нуждае от бъбречна трансплантация. Министерството на здравеопазването реши в крайна сметка да подпише необходимата документация за заминаването на момчето в Германия. Знаете, по-рано ведомството отказваше да пусне Байрям на лечение в чужбина с мотив, че рисковата интервенция можело да се извърши и у нас.
Има нещо по-ужасно от това да злоупотребяваш с властта, която имаш, и то е, когато става дума за деца, когато те лежат в безпомощно състояние и се борят със стократно по-силната от тях Смърт.
Скандалът около 9-годишния Байрям Али, който спешно се нуждае от лечение, за пореден път не изненада никого и отново демонстрира нагледно високомерието на институциите, които размотаваха детето и близките му с аргументи от висшата математика и маниери на Пилат Понтийски.
Фондът за лечение на деца разрешил операцията на Байрям в Германия, Министерството на здравеопазването първоначално отказа, после се търсеха варианти интервенцията да се случи в България, разнасяха се някакви писма, говореха различни експерти, чакаха се срокове, скъса се административната комуникация, никой не бе в състояние да поеме отговорност, май наужким изхвърча и Владимир Пилософ - не съвсем философски.
Този муден алгоритъм за нашата странна държава звучи поносимо, когато става въпрос за работата на парламента, на правителството, на някой университет, в който има повече администрация от брой студенти, допустим е при организиране на избори (нали сме на такава вълна!), когато си плащаш данъците и т.н. Но тук става въпрос за живота на невръстно хлапе, което вдига кръвно, неповлияващо се медикаментозно, задържа течности, не може да уринира, има постоянни болки в главата и крачетата, а баба му и дядо му място не могат да си намерят от притеснение. Молят в ефир министърът да им помогне, надяват се на медиите, искат внучето им да отиде в чужбина, защото тук просто очевидно няма условия за неговото пълно оздравяване. Толкова ли много искат? Байрям това ли заслужава? Трябва ли да е жертва и на болестта, и на бюрократщината в тази ненормална държава, и на нечий користен интерес да натрупа пари и опит?
Никой не се нае да помогне, без да вдига шум около себе си, нито една институция не си даде сметка за необходимостта от спешни действия. Спешни! А колко ли деца са в положението на Байрям – висящи над пропаст, на която от едната страна е смъртта, от другата – провлаченото и спънато в безсмислени глупости спасение.
Днес говорим за Байрям, но си мислим за всички, които разчитат децата им, а и те самите, просто да получат адекватно лечение, когато това се наложи. Защото е толкова непоносимо и тежко да видиш поредния зов за помощ, да погледнеш поредните надяващи се очи, да усетиш чуждата мъка като своя. И все заради това, че хората трябва да дирят здравето си в милостта на другите, тъй като собствената им държава ги гледа високомерно, с широко затворени очи.
Автор: Румен Скрински
