Отново е Осми март. И ние го „празнуваме”.
Породен като повик за равноправие на жените, днес той е изметнат до неузнаваемост, превърнат в гротескно-комерсиална оперета, с доброволното участие на нежния пол.
Как и какво всъщност празнуваме на Осми март?
Може би остатъчен рецидив от ерата на социализма, когато Осми март бе най-вече „ден на колежката”? Пищните осмомартенски банкети по предприятия и учреждения, щедрдо финансирани по профсъюзна линия, бяха повод за мъжете – директори, партийни секретари, началник отдели, бригадири и пр. шефски постове, да замажат съществуващото неравноправие в заплащането, третирането и натоварването на жените… Пък и да поогледат и евентуално поощипят някоя по-засукана колежка, да тестват нейната сексуална податливост. И, да, получаваше им се, предвид факта, че любовните забежки осигуряваха на избраницата трудов, психологически и финансов комфорт, а и други привилегии, недостъпни за редовите другарки труженички.
Тази перфидна функция на Осми март и днес е жива, особено в нереформираните държавни структури и учреждения, където служебният рейтинг на любовницата е недостижим и за най-кадърната и незаменима жена-специалист.
А там, където частният сектор се гърчи в неравната битка с държавната машина, или пък цинично източва труда и заплатите на хората за своите си капризи и екстри, празник няма. И пари няма за нещо повече от букет с поздравителна картичка. Евентуално. Често - и съобразно склонимостта на подопечните работнички и служителки към допълнителни сексуални услуги. Да! Защото в България злоупотребата с достойнството и тялото на жената е нещо, което се толерира, приема и дори поощрява. Това е неписана част от трудовия договор на болшинството българки – да съвместяват служебните си задължения с функцията на надуваема кукла, готова да откликне на прищевките на всесилния работодател. Нима мълчанието около тази обществена тайна променя реалността? Нима намалява уязвимостта на жената пред физическата и социална сила на мъжкия пол?
А най-съкрушителното е, че българските мъже са изгубили способността и доблестта си да бранят „любимите” си жени – съпруги, сестри, родителки - от мазните попълзновения. Мълчанието и бездействието им ги превръща в съучастници, в част от нечистоплътния сговор срещу достойнството, крехкостта и светлата отдаденост на жената на любовта и семейството. Пред очите ми са десетки примери за малодушие и поведенческа импотентност, за противна комплексарщина на здрави и прави българи – мъже. Многострадални Геновеви, вторачени в телевизора на диванчето в хола, подпийнали хвалипръцковци, громящи с чаша в ръка световното положение в кварталния гараж, застаряващи коцкари, оглеждащи похотливо бъдещата си плячка, изверги, посягащи с псувни и юмруци на майките на собствените си децата…
И се пита в задачата: какво празнувате вие, уважаеми българки на Осми март?
Не виждате ли, че превръщат дъщерите ви в прясна плът за краткосрочна употреба или за износ? Не виждате ли, че моделират в синовете ви дефицит на мъжественост? Не осъзнавате ли, че мъжете, с които споделяте живота и леглата си, нямат топки? И че ако, недай си боже, някой въвлече страната ни във военен конфликт, няма кой да защити домовете и децата ви?
Нищо, отпуснете му края, все пак днес е Осми март! Съберете се с приятелки, разменете си по букет цветя, пийте по едно малко… След това се приберете чинно вкъщи и изпълнете всичките си съпружески задължения… Докато благоверният не захърка на пресекулки.
После може и да си поплачете за попарените мечти. И участта си на жена в България.
И не забравяйте да навиете будилника точно за шест без 15!
Автор: Мариана Иванова
