Подмятането на Борисов, че ще се кандидатира за президент (по-скоро провокация от страна на Ива Николова, която беше тълкувана и превратно), и последвалият го почти моментален отказ от това не са нещо необичайно. Българският премиер, бидейки в оставка, в отпуск и в болнични едновременно, играе по собствени правила, както винаги. За него е напълно нормално сега да каже едно, след малко - обратното. И никой не му връзва кусур.
Може би съпартийците му смятат, че на един вожд всичко е позволено. А може би останалите участници в политическия живот са твърде заети със сглобяването на правителствения пъзел и затова не реагират подобаващо.
Така или иначе, Борисов може да бъде разбран само в състояние дзен. Ако изобщо не ти пука за това какъв е, какво говори и какво прави. Но това е трудна задача, защото той е премиер, говори ту едно, ту друго, а за това какво прави всеки българин има ясна видимост.
Дали Борисов ще се кандидатира за президент е важно само дотолкова, доколкото Радев беше вкаран в ролята на част от "партиите на протеста". Защото точно те се прилепиха към Слави Трифонов, което Борисов отчита като заплаха.
БСП обяви, че ще подкрепи Радев за нов мандат, но от ГЕРБ все още няма сигнали. Реално погледнато тази партия няма кого да издигне, освен Борисов. И може би това е било първото, което му е дошло на ум. Впоследствие обаче, проявявайки далновидност, реши да се самоопровергае, както често е правил. В последните години Борисов няколко пъти ту ще се кандидатира за президент, ту не, което във всеки контекст има различно звучене. В днешния е повече от ясно, че е понечил да сплаши Радев, но е посплашил и себе си. Последните му лупинги, само и само да остане на власт, издават лека паника и тежко комплексарство.
Защото, само си представете - кандидат за президент на която и да е страна да стане човек, който се снима по къси гащи из болниците. Не, това го изтриваме. Представете си друго - кандидат за президент на която и да е страна, който бидейки премиер е имал такива галантни маниери и е наричал с нежни имена председателката на Народното събрание. Не, не, това изцяло го забравяме. Най-добре би било да си представим кандидат за президент на която и да е страна, който бидейки премиер, е сниман гол и спящ до чекмедже с пачки и кюлчета, декорирано с патлак отгоре.
Да, никой не би могъл да си го представи. Ето затова се е отказал Борисов - защото едва ли и самият той може с лека ръка да игнорира горните съображения. "Всъщност, за какво ми е пост без реална власт" вероятно е мисълта, накарала Борисов да мисли в друга посока. Само че това може да се повтори още няколко пъти до есента.
Ако ГЕРБ иска да участва в президентските избори, трябва да издигне или Борисов, или популярна фигура с авторитет в обществото. Само че коя ще е тази популярна фигура с авторитет в обществото, която ще позволи на Борисов да го шляпва зад врата или да го щипва по бузката?
Бидейки в перманентен дзен, българското общество добре разбира Борисов и желанието му да остане на власт на всяка цена. Повече от 10 години виждаме на какви лупинги и способен, само и само да остане в центъра на прожекторите и най-отгоре при разпределянето на обществени средства. Бидейки дзен, можем да го разберем. Обаче не можем да го прогоним.
Автор: Евелина Гечева
