Една майка, нейното умиращо от коварна болест дете, незаслужило тази съдба и отстрани – държавицата, която уж стимулира раждаемостта, но когато трява да помогне се скрива в ъгълчето и си пуши цигарата. Обичайна каритна.
Погребаха Мими, защото нямаше 14 000 лева за нея, но за сметка на това имаше 118 млн. лв. бонуси за чиновниците. (Хей, ще се видим на Слънчака, бюрократи) Но Мими не е просто Мими, тя е всяко едно дете, нуждаещо се от помощ и уловено в капана на здравеопазването, борещо се със сетни сили да оживее. А всеки чиновник и държавник имитира патриотизъм и грижа за другите, само когато може да получи облага от това, но не и когато трябва да ги прояви.
И докато ние си мислим, че сме господари на себе си и на тялото си, се обажда скритата в ъгъла държава, събрала нови сили и готова да ни убеди в това, че трябва да родим поне едно дете. Чувстваме се длъжни към нашата Родина и го раждаме, но дотам. Държавата го иска като бройка, но не и като отговорност, не и като дълг. Държавата съществува, когато тя реши и действа както тя прецени. Според последните идеи на Сидеров, трябва да забраним абортите, понеже животът е свещен. Но не толкова свещен, колкото държавата да се грижи за него.
От всичко казано до момента, става ясно, че държавата се разпорежда с нас и нашия живот, както изнасилвач с жертвата си – прелъстява я, прави белята и хоп - когато детето се роди, него вече го няма. Принципът е: „Оправяйте се, не мога да се занимавам“.
Поредното дете, което беше убито от системата. Няма никакво значение колко трудна е била ситуацията. Мария вече няма да е бреме за скапаната си държава. “Държавата” няма да харчи повече пари за нея и така ще има повече пари за къщи за гости на главни прокурори и вип апартаменти с асансьори за управляващи задници. Важното сега е да спасим следващите поколения от тези безобразия и да спрем парите към тези сребролюбци. Но от много години е важно и от много години не става.
Автор: Илиана Симеонова