След точно 3 седмици ще се навършат 25 години падането от власт на Тодор Живков. През това време много се промени. За съжаление на едни и радост на други още повече неща останаха без промяна. Едно е сигурно:
Добрият ни приятел (според почти общото схващане) държавата разви тежко болестно състояние. И ако не е на смъртно легло, то поне е много близо до там. Вече няма възможност нито да ни дава захар (гарантирани работни места след завършването на университета), нито да ни услужва със сол (тоест да бъде социална и да бъде добър стопанин и регулатор).
Тъй като вече виждам как вилите се точат и някой търси къде се намирам – нека да обясня. В края на 2014 г. България представлява един разграден двор, в който всеки влиза, ползва си каквото иска, и си излиза.
Регулатори няма – за справка състоянието на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която беше изнасилена през всички отверстия през последните 2-3 години. Същевременно монополите избуяха и започнаха да носят печалба на съответния си собственик, който действа (полу)легално... Забележка обаче няма кой да направи, тъй като политиците в 99% от случаите предпочитат да размахват плоски обещания преди изборите и да не вършат нищо.
Искате примери? Готово – КТБ. На всички беше ясно, че банката, в която все още мажоритарен собственик се води Цветан Василев, има проблеми. Но вместо някой да направи качествена проверка (я главният прокурор, я БНБ, я и двете институции), държавата (ех, тази държава) нахлу с финеса на застаряващ екшън герой и „седна“ върху банката. Уж с добри намерения и за да я запази...
Мина месец, мина два, мина три, минаха четири. Банката остана затворена, а вложителите напълно нормално започнаха да се отчайват и обезверяват. Появиха се и обичайните навлеци (ала ПП „Другата България“ и нейният лидер Божидар Томалевски). През това време държавата реши, че може просто да... спре (организирайки избори). Или ако не да спре напълно, то поне реши да тренира как може най-успешно и ефектно да се „простреля в крака“, бягайки от всичките си задължения - за БНБ говоря като пример.
И така, една работеща банка с документирани проблеми и вероятно не неразрешими проблеми беше умъртвена. А друга се размина „за малко“. В крайна сметка въпросите останаха за публиката, която напълно правилно започна да се пита: „Колко сигурна е банковата ни система?“ „Има ли гаранции за вложенията ми?“ „Нали банковата ни система беше сигурна" и тн и тн...
Това е само един пример. Убеден съм, че всеки може да добави още поне 10 от личната си практика. Което поражда множество въпроси... От които само един е: Съществува ли Бог? Шегувам се :).
Бог вероятно не съществува, но все пак... Все пак шансът да има митично същество, което непрекъснато гледа всеки от нас, е почти равен на вероятността абдикиралата ни държава да се намеси и да спаси каквото и да било със собствени сили и/или пари. Виж, с пари на овцете, така де... на хората – по-може.
