Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Дилемите пред България днес - фалшивите и истинските

15 август 2022, 11:39 часа • 4223 прочитания

Хората искат стабилно управление, което не се оплита в лични противоречия, а решава проблемите на България. Ако такава надежда няма, гласуването може да стане наказателен вот, от който печелят най-безсмислените партии.

Последното социологическо проучване на Маркет линкс от началото на август показва – както мнозина се опасяваха – че вероятността в следващия парламент да има принципно и стабилно мнозинство не е голяма. Особено проблематичен е първият компонент – принципността.

Възможностите изглеждат следните:

Антикорупционно мнозинство с русофилски елемент (ПП, ДБ и БСП): Това ще е повторение на досегашното управление, изчистено от скрити лимонки като ИТН, които изглежда най-накрая ще изчезнат от пейзажа. Проблемът тук ще е, че по отношение на войната в Украйна и “Газпром” едно такова управление няма как да има единна и ясна позиция и ще трябва да разчита на някаква по същество лицемерна формула. В правителството ‘Петков” БСП изразяваше своето различно мнение по тези въпроси, но всъщност решенията бяха по-скоро в обратна посока: България стана сериозен доставчик на муниции за Украйна и бяха намерени (временни поне) алтернативи на руския газ. Нещо подобно би могло да се очаква и в новия парламент.

Евроатлантическо мнозинство с корупционен елемент (ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ): Мечтата на ГЕРБ и лидера ѝ Бойко Борисов е тази – да се реализира подобна широка коалиция, която да го легитимира отново в България, а защо не и в Европа. Проблемът с тази коалиция е, че политическото гърне на Борисов е счупено на толкова много криви парчета, че и археолог с голямо търпение и въображение не би могъл да ги съчлени в нещо прилично. Опитите обаче продължават и от време на време излиза някоя уродлива структура изпод ръцете на интелектуалци и политически ваятели.

Най-популярна е следната формула за възстановяването на гърнето: по-добре е да сме корумпирани, но в ЕС, отколкото без корупция, но в Евразийския съюз. Кой не би се съгласил с това твърдение, ако това са единствените опции?! Здравият разум и даже моралът изглежда диктуват да бъде направен компромис по отношение на Борисов в името на геополитическата ориентация на страната.

Един срамен аргумент

Този аргумент е срамно даже да се изрече в нормална държава, затова и обикновено ще го видите прикрит зад витиевати интелектуалщини. Но по същество той е капитулация пред корумпираната реалност – у нас е така, пътищата се строят, като се раздават пари предварително и без конкурс на избрани фирми, граничният контрол е приватизиран, плажовете са концесионирани на мутрите, закачени сме за “Газпром” навеки и далаверите в хазарта са си нещо нормално.

Всъщност този циничен по съществото си, но популярен аргумент е причината две години след протестите от 2020 г. страната все още да се занимава с бъдещата политическа кариера на г-н Борисов. В една нормална демокрация публичната сфера като цяло – включително интелектуалците и специалистите по пиар - отдавна щяха да пратят Борисов в заслужен отдих. Но дори и у нас, както и Кирил Петков каза наскоро, хоризонтът на Борисовата кариера е един – пенсиониране. И това е така независимо от това дали в ЕС настояват за такъв изход или не. (Мнозинството от ЕС лидерите биха искрено се зарадвали на такъв развой от добри чувства към България).

Моралната ущърбеност на счупеното гърне не се санира и от факта, че политическите опоненти на Борисов също са правили морални компромиси: гласували за Румен Радев, коалирали се с Корнелия Нинова и т.н. Напоследък много се спекулира с това как особено ДБ трябвало да си посипе главата с пепел, че две трети от нейните избиратели, които изобщо отишли да гласуват на втори тур на президентските избори, гласували за Радев, а не за професор Герджиков. Сега не можели да протестират срещу Радев, тъй като те го избрали. Нито ДБ е избрала Радев (друг е проблемът, че Панов не се оказа удачен кандидат), нито е нелогично да се протестира срещу някого, който завива силно в русофилска посока, след като преди това е приглушавал тези свои тенденции.

Но в крайна сметка Борисовото гърне си остава счупено, защото първата политическа опция - ПП, ДБ, БСП - няма да изведе България нито от ЕС, нито от НАТО. Т.е. формулата за реабилитацията на Борисов се базира на фалшива дилема. ДБ и ПП са двете най-проевропейски сили у нас и с действията си дотук са го доказали – по-скоро ГЕРБ и ДПС могат инцидентно да изкарат България от ЕС, отколкото правителство на ПП и ДБ. Моралната цена на лицемерието - че трябва да се търпят компромиси в посока на електората на БСП – е безспорно висока. Но пък в никакъв случай не е по-висока от това да се реабилитира корупцията.

Освен двете основни политически мнозинства, има възможност и за други теоретични колажи:

Мнозинство на рехабилитираната корупция с русофилски елементи (ГЕРБ, ДПС, Възраждане, БСП)

ГЕРБ и ДПС са демонстрирали, че могат да работят с партии като „Атака“. „Възраждане“ – макар и по-радикални – могат да бъдат вкарани в калъпа на златния пръст на Волен. По-трудно ще е с БСП, което прави такова мнозинство нереалистично.

Мнозинство всички на масата

На последно място трябва да се сложи и тази възможност – под натиск на събитията да се формира експертно, технократско управление, което да носи отговорността за страната по време на войната. Това обаче всъщност ще е вариант на втората възможност, която беше вече достатъчно анализирана.

Голямото предизвикателство за основните партии на предстоящия вот е как да дадат надежда на избирателите си за позитивен избор, а не просто за гласуване против някого. За ПП и ДБ вече няма да е достатъчно да убеждават хората да гласуват срещу Борисов – за мнозинството това вече е приключен въпрос, въпреки че протагонистът е все още на сцената. Но и ГЕРБ са в трудна ситуация. В желанието си да реабилитират Борисов по модела “и другите са маскари” те изглежда ще водят изключително негативна кампания за ПП с все по-фантастични твърдения за корупция. Парадоксалното е, че този негативизъм може да налее вода в мелницата единствено на „Възраждане“ и формацията на Стефан Янев.

ПП и ДБ трябва да защитят политическата посока на едно правителство, на което всъщност не му беше даден шанс да я реализира – това няма да е лека задача. Но те имат един силен коз и това е, че всъщност тандемът ПП и ДБ е единствената наистина проевропейска политическа сила у нас. ГЕРБ, въпреки названието си, всъщност жертват половината европейски ценности като върховенство на правото и правовата държава в името на спасяването на партийния си лидер. В крайна сметка проевропейска сила с корупционен елемент може и да не е оксиморон, но е поне политически куриоз, който трудно се преглъща у нас, а още по-трудно в Европа. Може би е време ГЕРБ да се замислят и да предложат някаква по-смилаема политическа гарнитура.

Какво се очаква от ПП и ДБ

Но ако ПП и ДБ искат да се възползват от проевропейското си предимство, то би трябвало да изиграят картите си умно и да подчертаят координацията и взаимодействието помежду си. Времето за предизборна коалиция бързо изтича, но ако тя не се реализира, има и други възможности, които биха засилили позициите им. Първо, трябва да е изрично ясно, не само, че ще управляват заедно, но че ще се борят и за първи мандат. Това означава, че ако ПП не излезе самостоятелно първа, ще формират обща парламентарна група, за да съставят правителство.

Второ, правителството на Петков свърши една революционна стъпка към намаляването на неравенството в страната – реформата (макар и незавършена) на пенсионната система. Тази политика трябва да се продължи и с пакет от мерки за намаляване на неравенствата между София и провинцията. Битката през октомври няма да е за София, където нещата са по-скоро ясни: ПП и ДБ трябва да предложат реални стимули за развитие на останалите части от страната.

В крайна сметка, основният въпрос на изборите през октомври наистина ще бъде за проевропейската ориентация на България. Но този въпрос не бива да се подменя с опит да се легитимира отново един компрометиран и корумпиран модел заради спорните му претенции за уж европейско развитие.

 

Автор: Даниел Смилов, Дойче веле

Георги Петров
Георги Петров Отговорен редактор
Новините днес