Три дни след Деня на Европа или День Победы имаме ново доказателство, че прокуратурата ни – уж пазителка на справедливостта, убива всичко, до което се докосва.
Не случайно посочвам Деня на Европа, защото ще си говорим за армията ни. И едно обвинение, което Военната Цацаратура „произведе” в петък, 8 май. Тогава, в злоупотреба със служебно положение с цел имотна облага беше обвинен подполковник Владимир Мильовски. Обвинението счита, че военният е „манипулирал” ситуацията, за да може „Ломини” ООД да спечели обществена поръчка за доставка на парашути за специалните ни части. И това посочване с пръст идва, след като разследване на bTV показа как парашутите на всъщност спечелилата поръчка фирма – „Параплекс -Брюгеман”, не отговарят на техническите изисквания.
В началото на годината Actualno.com изпрати официални въпроси до Министерството на отбраната във връзка със скандала. Въпросите бяха четири и отговорите не хвърлиха яснота по нито един от тях.
На първо място – вярно ли е, че бившият военен министър Ангел Найденов е осигурил парашути за спецчастите ни чрез дарение по американска програма ПРЕДИ да се сключи рамково споразумение с „Параплекс-Брюгеман”, за да доставя фирмата парашути? Официалният отговор беше какви били спецификациите на парашутите, а не КОГА е договорено дарението. С други думи Министерството на отбраната не каза дали са плащани пари ДВА ПЪТИ за едно и също нещо!
На второ място – съвместимо ли е със стандартите на НАТО парашутите, които доставя „Параплекс – Брюгеман”, да се шият в град Баня и въобще отговарят ли тези парашути на необходимите натовски стандарти? Официалният отговор – не сме казвали, че парашутите са шити там. По документи са произведени в Германия, а сме сключили договор не за изработка, а за доставка.
Освен това министерството обяви, че „не е на дневен ред” иск за неустойка срещу „Параплекс-Брюгеман” заради разминаването в техническите спецификации на парашутите, доставени от тях и исканите от спецчастите ни. А тук става въпрос за парашути – като правят десантна операция, нашите войници едва ли ще искат нещо да не сработи, след като са скочили във въздуха! Защото да правиш скок с парашут като десантчик и като любител са две различни неща – все едно да караш лек автомобил или болид във Формула 1. И в двата случая уж за коли става въпрос, но не съвсем!
Вместо да се разследват тези очеизваждащи противоречия по обществената поръчка, се търси кой се мъчел да докара 1,4 млн. лева изгода на фирма, която дори не е спечелила поръчката! А че спечелилите са доставили продукт, който не отговаря на исканото и ще вземат 3 млн. лева за това – ми голяма работа бе! На мен поне ми намирисва на "наши хора", нищо че имам алергичен ринит, но явно и военната Цацаратура, както и обикновената, губи обоняние - понякога, когато трябва.
Ще кажете – какво пък толкова, поредната си там обществена поръчка, все едно не знаем как лъжат и ги гласят. Знаем, да. Знаем и си траем. Докато не се наложи спецчастите ни да скочат някъде за някоя операция и, не дай си Боже, някой да се пребие заради спецификация на парашут. Тогава медиите ще се разтичат, ще се показват почернени майки и бащи, леещи сълзи, ще се хвърлят обвинения кой не опази „войничетата ни”. И ще е късно.
Преди три дни поне две български телевизии – ТВ7 и „Алфа ТВ”, предаваха парада по случай День Победы. А коментаторите се възхищаваха какви войници, какви оръжия се показват. Възхищават се на случващото се в Москва, но никой не обелва и дума за случващото се в нашата армия. Нея я развяваме само за политически дитирамби – по някой сутрешен, обеден, следобед, вечерен или дявол знае какъв телевизионен блок. И не поглеждаме какво става под носа ни – защото още не са загинали хора, не се е ляла кръв! Дотогава – едни пари да ходят при „нашите”.
Автор: Ивайло Ачев
