Иван Костов поиска извинение от българското общество. Причината - че го е набедило в корупция при приватизацията и все още го счита за виновник по приватизацията.
"Набедиха ме, че съм купил половината от нещата, които са продадени по време на приватизацията. Това е задушаваща измама и лъжа. Аз в приватизацията нито съм купувал, нито съм продавал", каза Костов.
Впрочем, като говорим за измами и лъжи, никой не е обвинявал Костов толкова, че еднолично е купувал или продавал. Обвинението беше друго: че раздържавяването от края на 90-те стана по непрозрачен начин, оказал ефект повече в крупното забогатяване на определени олигарси, от които теглим и до днес, вместо да даде началото на справедлива пазарна икономика. Костов защити участието си в политиката именно така: "Изважда се страната от катастрофа и се създава пазарна икономика". Само че ние, въпросното българско общество, от което се иска извинение, може би имаме право да сме забелязали, че приватизацията не възцари кой знае каква пазарна икономика. Преповториха се йерархии, които връчиха огромен икономически капитал на определени мастодонти, създаде се ново-стара "буржоазия", която осребри могъщо както себе си, така и придружаващите я геополитически интереси. Това не беше преход към пазарна икономика. Беше преход към едно-нещо-там-в-което-едни-хора-взеха-едни-огромни-пари. За тях имаше социализъм, пазарната икономика остана за бедните. Но това изглежда не е достатъчно - сега трябва и забелязалите събитията и износилите на гърба си да се извинят. И наистина ще се извиним. Ето как: Извинявайте, но "Софтюни" имат по-голям принос в пазарната икономика, отколкото който и да било български политик.
И между другото, става все по-интересна тенденцията политици да атакуват наред: медии, електорат, каквото дойде. Премиерът вече не чува членоразделна реч, а кудкудякане на мисирки (нека видим обаче какво ще свършат испанските мисирки), Валери Симеонов напада поголовно журналисти и то с обвинения за корупция, Костов иска извинения от българското общество. Общото усещане е, че хората във властта са нещо недоразбрани и ние постоянно не сме наясно с изключителната им работа и нечовешки принос. Даже минават 20 години, уж трябва да сме премислили и разбрали някои неща, но не. Там някъде горе се твори добро, но се разваля по комуникационната верига - първо медиите го скапват, после рецепиентите не разбират. Последната надежда е в историците, дано те, като трезво мислещи и наблюдателни хора, отсъдят правилно и добавят съдбоносно изречение в учебниците. То ще гласи как по време на прехода е трябвало да стане нещо основно: преход на масовото съзнание към разбирането на политическото съзнание, но то, вместо да го направи, е останало в мърморещата сянка на ранните 90' и никога не я напускало.
Сега, на финал, ако се окаже истина, може би ще се очаква да разберем и необходимостта от къщата в Барселона, нейната красива обитателка и един твърде вълнуващ long distance relationship, в който е възможно да са намесени повече лица, връзки и пари, отколкото е възпитано да помислим. Правете каквото искате - но заедно с всяко подозрение се подготвяйте за извинение. Вторник - предлагаме - да бъде въведен като ден за извинение на българския народ към българските политици. От 19 до 19:15. Не закъснявайте.
Автор: Райко Байчев
